Лавър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8361855 на BotNinja (б.)
Етикет: Връщане
м интервал; козметични промени
Ред 18:
}}
 
'''Лавровото дърво''' (или „'''лавър'''“, „'''дафин'''“) (''Laurus nobilis'') е [[Вечнозелено растение|вечнозелен]] [[храст]] от семейство [[Лаврови]]. Произхожда от [[Средиземноморие]]то. Достига 2-6 m височина. Има изправено [[стъбло]], сиво в долната си част и зелено в горната. [[Лист]]ата му са тъмнозелени и издават характерна миризма, когато се разтъркат. Цъфти през [[март]]-[[април]] с белезникаво-жълти [[Цвят (ботаника)|цветове]], а след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Лавърът не издържа на студ.
 
Листата му се използват в кулинарията. [[Дафинови листа|Дафиновите листа]] се прилагат в умерено количество. Те се поставят като консервант в маринати, сосове, консерви и др. Използват се изсушени листа — половин или един лист на ястие от 4 порции. Поставят се в началото на приготвянето и се изваждат преди сервирането.
Ред 24:
Тъй като дразнят лигавицата на стомаха, дафиновите листа не се препоръчват при стомашни заболявания и особено при киселини в стомаха, както и при заболявания на бъбреците, жлъчката, черния дроб.
 
В древността лавровото дърво се е смятало за свещено. Храмовете на [[Аполон]] са били обкичвани с лаврови клонки, тъй като той се е смятал за покровител на светлината, радостта, поезията, музиката, победата, лечението, затова с клонки от лавър са увенчавали победителите - поети, спортисти и др.
 
У нас дафинът се отглежда и като декоративно растение. Листата съдържат 1% [[етерично масло]], като в плодовете то е 0,50%. От листата се получава етерично масло, което е жълта течност със сладникав вкус и силен приятен аромат.