Литовой: Разлика между версии

'''Литово&#768;йЛитово̀й<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' или '''Лито&#768;воЛито̀во''' ({{lang-el|Λεπτοκαρυά}}, ''Лептокария'', до 1954 ''Λιτοβόιο'', ''Литовойо''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170334 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιτοβόιο -- Λεπτοκαρυά]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], дем [[Пела (дем)|Пела]] на административна област [[Централна Македония]]. Населението му е 215 души (2001).

== География ==

== История ==

=== В Османската империя ===

В XIX век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Литово'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Литовой'' (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref>

=== В Гърция ===

През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Българското му население се изселва в [[България]], главно в [[Патреш]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.271</ref>, и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.

== Личности ==

* {{флагче|България}} [[КартинкаФайл:Flag of Yugoslavia (1946–1992).svg|25п]] Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в [[Свети Влас]] и става член на [[ВМРО]]. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на [[Охрана|Воденския батальон]] на [[Георги Димчев]] през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в [[Социалистическа Република Македония|СР Македония]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.272</ref>.

== Литература ==