Луи I Орлеански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 16:
[[
[[
== Спорна сватба: ==
Елизабет, кралица на Унгария и Полша, след смъртта на съпруга си е регент на малолетната си дъщеря Мария. За да не загуби реалната
Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки
== Участие в бала, обхванат в пламъци ==
На 28 януари 1393 г. Луи присъства на печално известния "Бал обхванат в пламъци", който е организиран от кралица Изабела Баварска в чест на сватбата на придворната дама Катерина дьо Фастоврин. Кралят и пет дворяни се появяват на празника в костюми на диваци. Това са ленени дрехи със залепена разресана вълна, прикрепена към дрехите със смола или восък. Танцувайки, кралят се приближава към херцогиня Дьо Бери, а в това време Луи Орлеански невнимателно поднася факел към костюма на един от преоблечените, който мигновено се подпалва. Пламъкът се пренася към други участници в маскарада, възниква паника. Херцогиня Дьо Бери не се изплашва: поваля краля на пода и потушава пламъка с полите си. Освен Шарл VI се спасява само още един маскиран, който се хвърля във ведро с вода; останалите загиват.
== Конфликт за регентството с херцога на Бургундия,
На 27 април 1404 година умира херцог [[Филип II (Бургундия)|Филип II Смели]] и синът му [[Жан Безстрашни]], граф дьо Шароле наследява херцогство Бургундия . Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански. Тяхното съперничество прераства в [[Арманяко-бургундска война]].
Причината е,
След поредица от интриги, при които дофинът [[Луи Гиенски]], годеник на дъщерята на Жан Безстрашни, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля, указ да бъде определен за пазител на дофина. Това не му донася решителен превес.
Луи не се отказа и прави всичко възможно да саботира правата на Жан Бургундски, включително прахосва средствата, събрани и преназначени за освобождаването на град [[Кале (град)|Кале]], тогава окупиран от англичаните.
== Убийство ==
Луи е убит на [[23 ноември]] [[1407]] година на улицата в Париж
== Брак и деца ==
Женен: от 17 август 1389 година за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] (1366—1408) Тя е дъщеря на Джиан Галеацо Висконти (1351-1402), херцог на Милано, и първата му съпруга принцеса Изабела Валоа (1348-1372), дъщеря на френския крал Жан II Добрия и Бона Люксембургска. Полусестра е на последните милански херцози Джовани Мария Висконти и Филипо Мария Висконти.
Ред 44:
* [[Шарл Орлеански]] (1394—1465), херцог Орлеански, поет
* Филип Орлеански (1396—1420)
* [[Жан II
* Маргарита Орлеанска (1406—1466)
Неговият внук Луи Орлеански (син на Шарл) става през 1498 г. като [[Луи XII]] крал на Франция, като наследник на крал Шарл VIII, който няма мъжки наследник.
Неговият правнук Франсоа дьо Ангулем (внук на неговия син Жан) става през 1515 г. крал на Франция като [[
През 1502 г. Луи XII поръчва в Генуа голям надгробен паметник за своите дядо и баба. През 1516 г. произведението пристига във Франция и е поставено в манастира с надгробните фигури на Дом Орлéан. Днес този надгробен паметник се намира в южната част на базиликата [[Сен Дени (базилика)|„Сен Дени“]].
Ред 54:
* Aimé Champollion-Figeac: ''Louis et Charles Ducs d’Orléans. Leur influence sur les arts, la littérature et l'esprit de leur siècle.'' Comptoir des imprimeurs unis, Paris 1844 (Reproduction en fac-similé. Slatkine Reprints, Genf 1980, ISBN 2-05-100152-9).
* Eugène Jarry: ''La Vie politique de Louis de France, duc d’Orléans, 1372–1407.'' Orleans, Paris 1889 (Réimpression. Slatkine-Megariotis, Genf 1976).
[[Категория:Орлеански херцози]]
[[Категория:Валоа]]
| |||