'''Лавата''' е разтопена [[скала]], която извира от [[вулкан]] по време на изригване. В началото, когато лавата изригва от вулканичния кладенец, тя е течност с висока [[:температура]], най-често в интервала 700 °C до 1200 °C. В зависимост от съдържанието на [[силициев диоксид]] лавите биват: ултрабазични (SiO2 под 40%), базични (40-52%), среднокисели (52-65%), кисели (65-75%) и ултракисели (над 75%). Количеството на силициевия диоксид определя вискозитета на лавата. Колкото по-базична е лавата, толкова е по-подвижна и обратно — колкото по кисела е, толкова по-жилава и трудно подвижна.
[[КартинкаФайл:Pāhoehoe Lava flow.JPG|ляво|мини|250п|Разлив на лава на [[Хавай]]]]
Пример за базична (подвижна) лава е лавата на [[Хаваи|хавайските]] вулкани. Тя може да измине десетки километри и да се изсипе направо в [[:океан]]а. В зависимост от [[:релеф]]а скоростта ѝѝ може да достигне 60км60 км/ч. Пример за кисела (жилава) лава е тази на вулкана [[:Мон Пеле]] на остров [[Мартиника]].
Докато е под земната повърхност, разтопената скала се нарича [[магма]].
Подобна е и друга класификация на лавата, която я разделя на три основни типа, в зависимост от [[:минерал]]ния ѝѝ състав — [[:базалт]]ова, [[:андезит]]на и [[:риолит]]на. Базалтовата лава е бедна на [[:силиций]] и богата на [[:желязо]], риолитната — богата на силиций и бедна на желязо и [[:магнезий]], а андезитната заема средно положение между тези два крайни типа. При еднаква температура колкото повече силиций съдържа една лава, толкова тя е по-[[Вискозитет|вискозна]] (лепкава). Заради големия и вискозитет газовете трудно се отделят от нея и тече по-бавно по вулканичните склонове. Но това пък я прави по-силно експлозивна. Ето защо вулканите с риолитна (кисела) лава са много по-буйни и опасни от онези, от чиито кратери спокойно текат реки от разтопен базалт.<ref name="">[[Харун Тазиев]] - "Срещи с дявола"/изд. "Наука и изкуство", София/1969 г./стр.14</ref>
