Мадара (археологически резерват): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век
м интервал
Ред 6:
[[Файл:Madara 007.jpg|мини|Крепостта Мадара]]
 
'''Мадара''' е название на историко-археологическия [[резерват]], който обхваща няколкостотин декара площ, която от [[2006]] година трябва да бъде и защитена територия. Намира се в Североизточна България<ref>Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печат Valdex, с. 3/</ref>. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на [[Балкани]]те. Основен поминък на населението обитавало скалите е събирането на корени, плодове и лов на животни.<ref>Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печат Valdex, с. 9</ref>. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от [[Делфи]], [[Додона]] или останалите известни днес в [[Европа]] прорицалища на [[гърци]]те.
 
== Археологически и научни проучвания ==
Първите научни съобщения за Мадара прави през [[19 век]] [[Геза Фехер]], по-късно детайлизира [[Карел Шкорпил]], а първите археологически сондажи и проучвания - [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [[хан Крум]]. Втора научна школа свързва създаването му с [[Омуртаг]], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [[епоним]] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [[Персия|персийската]] столица [[Ктезифон]], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [[Византия|Византийската империя]] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.В резервата има паметници от различни епохи .Наричат Мадара "Българската Троя"<ref>Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печат Valdex, с. 6</ref>
 
От [[2003]] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.