Манастир (дем Козлукебир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-) . +).); козметични промени
м интервал
Ред 124:
# В [[Кючуккьой (дем Гюмюрджина)|Кючуккьой]] - 8 семейства с 47 члена
 
След загубата на Гърция във войната с Турция гръцки бежанци от Мала Азия биват настанени по българските села в Западна Тракия, а българското население там заточено по гръцките острови. <ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/he/index.html ЗАТОЧЕНИЕТО. Ранни и по-късни спомени на един тракиец, Хараламби Етакчиев, ИК „Коралов и сие“, София 2004] </ref>След намесата на Франция и с подписването на договора [[Спогодба Моллов-Кафандарис|Моллов-Кафандарис]] огромен брой български бежанци са прокудени в България вкл. тези манастирци слезли в равнината. Така завършва през 20-те години най-голямото обезбългаряване на Беломорска Тракия.
 
В селото се заселват [[помаци|българи мюсюлмани]] от село Чука (Чуките), разположено южно от голямото село [[Мерикос]], които пасли добитъка си в тоя район. В периода 1941 – 1944 година, когато [[Западна Тракия]] е отново в пределите на България, някои манастирци, бежанци в България, отново се връщат в родното село, но за кратко. Днес селото е западнало. Къщичките са малки и порутени. Старото българско гробище на Голо било е заличено. <ref>Днес там са застроени вятърни генератори, вж. снимката в първата външна препратка.</ref> На мястото на някогашната черква в центъра на селото сега има голяма частна сграда и само голямата чешма със студена вода, както и вековното широколистно дърво до нея са оцелели.<ref>Митринов, Г. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско) Втора част. – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.</ref>. Втората черква е била в южния край на източната махала. Днес и от двете черкви няма останки, тъй като камъните им са използвани от заселилите се [[помаци|българи мохамедани]] за градеж на къщи.
Ред 138:
* [https://ssl.panoramio.com/photo/94677167 Днешен изглед на селото с Голо било на заден план.]
* [http://promacedonia.org/giliev/ni2/index.htm ТРАКИЙСКИЯТ СВЯТ есета, [[Никола Инджов]]]
* [http://www.promacedonia.org/giliev/sachanli/index.html Сачанли. Историческо и етнографско проучване.Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989]
* [http://www.academia.edu/10113176/КАМПАНИЯТА_ЗА_ПРИЗНАВАНЕ_ГЕНОЦИДА_НАД_БЪЛГАРИТЕ_В_ОСМАНСКАТА_ИМПЕРИЯ Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя]