Мара Бунева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 11:
== Биография и революционна дейност ==
=== Семейство ===
[[
[[Файл:Mbun4.jpg|ляво|мини|Мара Бунева на любимия си кон в [[Ямбол]]]]
Мара Бунева е родена през 1901 година в северозападния македонски град [[Тетово]]<ref>Бунев, Борис. Кратки бележки из живота на Мара Бунева, 7 август 1936 година, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.45</ref>, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година<ref name="Ivanov. N">Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008</ref>. Родена е в семейството на [[Никола Бунев|Никола (Нико) С. Бунев]] и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача [[Георги Хаджиристич]]<ref name="Ristic">[http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић – живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.]</ref>. Нейни по-големи братя са [[Борис Бунев|Борис]] и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война<ref>[http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemID=EB835C48573A224BA4E62B464323112D '''Утрински весник''', 11.03.2007, '''Ликот на мојата тетка е неправедно оцрнет''', интервју со Анче Герасимовска, внука на Бунева од нејзината сестра Ленка.]</ref>, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник [[Георги Николов (Крушево)|Георги Николов]]<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.321.</ref>) и Елена Буневи<ref>[http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009]</ref>. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий (Зако) Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „[[Свети Димитър (Тетово)|Свети Димитър]]“ в Тетово по турско време<ref name="Ivanov. N" />. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев е другар на бележития публицист [[Матей Геров]] и на д-р [[Никола Герасимов (лекар)|Никола Герасимов]], и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/1941-1944_13.html Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.]</ref> Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките
=== Личен живот ===
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия<ref name="Ivanov. N" />, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в [[Софийски университет|Софийския университет]], след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града<ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29-35</ref>.
Ред 24:
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“<ref>Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37</ref>
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението
=== Отзвук от атентата ===
[[
[[
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „[[Йовър]]“ нарича Мара Бунева „македонската [[Шарлот Корде]]“. Вестник „[[Франс (вестник)|Франс]]“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „[[Тагеспост]]“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“<ref>Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.</ref>
Ред 34:
След освобождението на [[Вардарска Македония]] през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на [[Лазар Колишевски]], секретар на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]]. От 13 януари 2002 година активисти на [[ВМРО-БНД]] и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата „Свети Димитър“. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието<ref>[http://djambazki.org/?p=44 Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева.], http://djambazki.org</ref> През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание <ref>[http://www.focus-news.net/?id=n863311 „Вест“: Българите се оплакват в македонското МВнР]</ref>. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени<ref>[http://www.focus-news.net/?id=n863428 ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева]</ref>. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.<ref>[http://www.mediapool.bg/паметната-плоча-на-мара-бунева-в-скопие-отново-разрушена-news201650.html Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14.01.2013, Медиапул]</ref>
== Наследство ==
Нос Бунева в Антарктика е наименуван на Мара Бунева.<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=139002 Buneva Point.] SCAR Composite Gazetteer of Antarctica</ref>
== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=535 Михайлов, И, ''Подвигът на Мара Бунева'', Льовен, 1967]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=909 Вера Бунева – „Спомени от Македония“] публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 472, Indianapolis, USA, 5 март 1936 година]
| |||