Михай Витязул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник?
м интервал; козметични промени
Ред 6:
починал-място=[[Турда]], [[Румъния]]
}}
'''Михаил войвода Храбрия''' (Михаил Смелия, рум. '''Mihai Viteazul''') (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е княз на [[Влашко]] ([[1593]] - [[1601]]), [[Трансилвания]] ([[1599]] - [[1600]]) и [[Княжество Молдова]] ([[1600]]), {{източник|печата му е със знака на българската царска династия на Асеневци "IW"|2018|09|23}}. През [[19 век]] румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.Михаил е бил българин, говорел и пишел на [[среднобългарски език]], което може да се види и от родовия му герб.
 
Михаил е фаворит за Влашки и Молдовски владетел на сина на [[Михаил Кантакузин Шейтаноглу]] - ''Андроник'', който и го налага за такъв.
[[КартинкаФайл:Stema Mihai Viteazul.jpg|thumbмини|leftляво|100px|Герб на Михаил войвода ]]
През [[1588]] г. той става ''[[Бан (титла)|бан]]'' на [[Окръг Мехединци|Мехединци]], а малко по-късно през същата година и ''[[столник (титла)|столник]]'' (комисар) в двора на [[Михня Турчитул]]. През [[1593]] г. получава титлата бан на [[Крайова]]. По това време Влашко се управлява от [[Александру чел Ръу]] (Александър Злия). През септември [[1593]] г. с подкрепата на [[Османска империя|Османската империя]] става [[войвода]] на Влашко, като поема длъжността на [[11 октомври]].
 
През [[1594]] г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците ([[1593]] — [[1606]]) заедно със [[Сигизмунд Батори]] от Трансилвания и [[Арон Вода]] — войвода на Молдова. През есента на [[1595]] г. започва походът му срещу османците и за кратко време той успява да овладее няколко малки крепости близо до [[Дунав]]а, сред които [[Гюргево]], крепостта Флочи, [[Хършова]] и [[Силистра]].
 
През [[1595]] г. сключва в [[Алба Юлия]] (тогава Вайсенбург, нем.: „Weissenburg“) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от [[Средновековие]]то формална васална зависимост на Влашко от [[Унгария]], в замяна на военна подкрепа.
 
На [[13 август]] [[1595]] г. води битка с великия везир [[Синан паша]] при [[Кълугърени]], близо до р. [[Няжлов]], която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михаил е многонационална — български, сръбски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните [[мит]]ове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През [[1596]] г. Михаил извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които [[Видин]], [[Плевен]], [[Никопол]] и [[Бабадаг]].
 
На [[18 октомври]] [[1599]] г., близо до Херманщат (днес [[Сибиу]]) Михай постига с подкрепата на [[Хабсбурги]]те [[Битка при Шелимбър|важна победа]] над [[кардинал]] [[Андраш Батори]], който през [[1599]] г. завзема за кратко властта в Трансилвания. В княжеската столица [[Алба Юлия|Вайсенбург]] той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.