Михай Витязул: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) източник? |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 6:
починал-място=[[Турда]], [[Румъния]]
}}
'''Михаил войвода Храбрия''' (Михаил Смелия, рум. '''Mihai Viteazul''') (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е княз на [[Влашко]] ([[1593]] - [[1601]]), [[Трансилвания]] ([[1599]] - [[1600]]) и [[Княжество Молдова]] ([[1600]]), {{източник|печата му е със знака на българската царска династия на Асеневци "IW"|2018|09|23}}. През [[19 век]] румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.Михаил е бил българин, говорел и пишел на [[среднобългарски език]], което може да се види и от родовия му герб.
Михаил е фаворит за Влашки и Молдовски владетел на сина на [[Михаил Кантакузин Шейтаноглу]] - ''Андроник'', който и го налага за такъв.
[[
През [[1588]] г. той става ''[[Бан (титла)|бан]]'' на [[Окръг Мехединци|Мехединци]], а малко по-късно през същата година и ''[[столник (титла)|столник]]'' (комисар) в двора на
През [[1594]] г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците ([[1593]] — [[1606]]) заедно със [[Сигизмунд Батори]] от Трансилвания и [[Арон Вода]] — войвода на Молдова. През есента на
През [[1595]] г. сключва в
На [[13 август]] [[1595]] г. води битка с великия везир [[Синан паша]] при [[Кълугърени]], близо до р. [[Няжлов]], която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михаил е многонационална — български, сръбски, немски и унгарски войници съставляват ядрото
На [[18 октомври]] [[1599]] г., близо до Херманщат (днес [[Сибиу]]) Михай постига с подкрепата на [[Хабсбурги]]те [[Битка при Шелимбър|важна победа]] над [[кардинал]] [[Андраш Батори]], който през [[1599]] г. завзема за кратко властта в Трансилвания. В княжеската столица [[Алба Юлия|Вайсенбург]] той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.
|