Никита Хрушчов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Isbotev (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 105:
През 1917 г. Хрушчов среща [[Каганович]], който през 1925 оглавява Партията в Украйна. Той взима Хрушчов под крилото си, който в края на 1926 става втори в йерархията на Партията в Сталино.
 
Каганович мести Хрушчов в Харков, тогавашна столица на Украйна, и го поставя на челоначело на организационния департамент на Централния партиен комитет на страната. През 1928 е изпратен в [[Киев]], където е от значителна важност за Партията.
 
Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на [[Сталин]] в [[Кремъл]], се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение, но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 г. Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, [[Надежда Алилуева]], съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф [[Уилиам Томпсън]] заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи, каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.
 
Докато е на челоначело на партийната организацията в Москва, Хрушчов ръководи създаването на московското метро, доста скъп проект, чийто главен отговорник е Каганович. Хрушчов поема риск, като прекарва дълго време в тунелите на метрото, което отваря след уречената дата. Но въпреки това той получава орден „Ленин“ за значителния си принос. По-късно през 1935, той е избран за шеф на партията на област Москва, населявана от 11 милиона жители.
 
== Участие в репресиите ==
Като 1-ви секретар на Московския градски комитет на [[КПСС]], Хрушчов става главния организатор на репресиите в [[Москва]] и [[Московска област]].
 
Документи от секретариата на Сталин сочат, че Хрушчов му сътрудничи от 1932. Хрушчов се възхищава на диктатора, а той от своя страна, оценява младия си поддръжник. През 1934 започва [[Голямата чистка]] (политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин през 30-те години на 20 век с цел да консолидира управлението си в Съветския съюз, да централизира властта и да премахне всяка възможна съпротива на властта), по време на която милиони са екзекутирани или изпратени в [[Гулаг]], или иначе казано [[трудов лагер]]. В центъра на чистката са [[Московските процеси]], една пародия на правосъдие, насочена към елиминирането на високопоставени политически и военни лица. Централно място в тази кампания са серия от [[показни процеси]] за прочистване на висшите ръководители на партията и армията. Oт 38 високопоставени партийни служители в град [[Москва]] и провинцията, 35 са били убити. Трима от оцелелите са били прехвърлени в други части на [[СССР]]. От 146 партийни секретари на градове и области извън град [[Москва]] само 10 са оцелели след чистките. В спомените си Хрушчов е отбелязал, че почти всички, които са работили с него са били арестувани. През 1936 г. Хрушчов изразява пълната си подкрепа към целия процес: „Всеки, който се присъедини към успехите на нашата държава, към победите на нашата родина, водена от великия Сталин, би намерил една единствена подходяща дума за продажниците, за фашистките кучета от Зеновиево-троцката шайка. И тази дума е екзекуция.“
 
Предводителите на партията получават квота за „неприятели“, които трябва да заловят. През юли 1937 квотата, фиксирана от [[Политбюро]] (орган на ЦК на КПСС, в който влизат най-влиятелните членове на ЦК, определящи политиката на партията и на цялата държава), е от 35 000 души за Московска област и 5000 от тях трябва да бъдат екзекутирани. В отговор, Хрушчов нарежда 2000
Ред 121:
През 1937 г. Хрушчов споделя на Каганович за своето сближение с [[троцкизъм|троцкизма]] през 1923, който го съветва да го каже и на Сталин. Според Хрушчов, съветът му е бил даден, от страх да не би Каганович да пострада заради грешките на своето протеже. Сталин приема със спокойствие изповедта на Хрушчов, който разказва в мемоарите си, че ако Сталин не е бил убеден в искреността му, веднага би го сметнал като враг на народа и третирал впоследствие като такъв.
 
В края на 1937 г. Сталин поставя Хрушчов на челоначело на комунистическата партия в Украйна, след което Хрушчов отива в Киев, който става столица на държавата през януари 1938. Украйна е поле на многобройни чистки, сред които фигурират и професори от Сталино, към които Хрушчов изпитва дълбоко уважение. След пристигането му, броят на арестите нараства. Всички членове на Политбюро в Украйна са заловени, с изключение на един. Скоро след това, всички заловени след назначението на Хрушчов са осъдени на смърт.
 
През 1939 на четиринадесетия конгрес на украинската партия Хрушчов заявява: „Другари, ние трябва безспирно да разобличаваме и унищожаваме враговете на народа. Но не трябва да приемаме, че един просто почтен болшевик трябва да бъде наказван. Ние трябва да се борим срещу клеветниците.“
 
== По време на войната ==
Когато германците нахлуват в [[Съветския Съюз]], през юни [[1941]] г., Хрушчов е бил все още на поста си в [[Киев]]. [[Сталин]] го назначава на поста политически комисар и Хрушчов служи на няколко фронта като посредник между местните военни командири и политическите управници в [[Москва]]. [[Сталин]] използва Хрушчов да държи командирите изкъсо, за да не се опитват да му повлияят. Тъй като германците са напреднали доста в територията на [[СССР]], [[Хрушчов]] работи с военните непрекъснато в опит да защитят и да спасят Москва. По време на битките изпадат в затруднение поради исканияискането отна Сталин, че града при никакви обстоятелства не трябва да бъде изоставян и окупиран. [[Червената армия]] скоро е обградена от германците. Тогава германците пленяват, 655 000 руски военнопленници. Според руснаците тези цифри са били 677 085, от койтокоито 150 541 мъже са избягали от плен. През [[1942]] г. Хрушчов е бил на Югозападния фронт, той и [[Тимошенко]] предложили масивна контраофанзива в [[Харков]]. Сталин одобрява само част от плана, но 640 хиляди войници от [[Червената армия]] се включат в офанзивата. Германците обаче решили, че руснаците могат да атакуват в Харков, и поставят клопка. В началото, на 12 май 1942 г., съветската [[офанзива]] се оказва успешна, но в рамките на пет дни германците навлизат дълбоко в съветските територии и Червената армия е в опасност да бъде обградена. Сталин отказва да спре офанзивата и всички дивизии на Червената армия скоро са обкръжени от германците. СССР губи около 267 000 войници, включително над 200 хиляди военнопленници.
 
Хрушчов пристига на фронта в [[Сталинград]] през август 1942, малко след началото на [[Битката при Сталинград|битката]] през юли, която продължава до февруари 1943 г. Въпреки че се връща понякога в Москва, той остава в Сталинград през по-голямата част от битката. Той предлага контраатака, но разбира, че [[Жуков]] и останалите генерали вече са планирали тайно [[операция Уранус]], целяща да обгради немските войскови части. Преди самото започване на операцията Хрушчов прекарва доста време в инспектиране на подготовките, разпитване на немски заложници и наемането на някои от тях за пропагандни цели.
Ред 137:
 
== Идването на власт и връщане в Украйна ==
Хрушчов се връща в родината си в края на [[1943]] г. Почти цяла [[Украйна]] е била разрушена от германците. Промишлеността също била разрушена, а селското стопанство е изправено пред критичен недостиг. Въпреки че милиони украинци са били откарани в Германия като работници или военнопленници, имало недостиг на жилища за тези, които са останали. Статистиката показва, че всеки един от всеки шест украинците е бил убит по време на [[Втората световна война]].
 
Както Украйна се възстановява, наборната служба е била наложена, и на 750 000 мъже на възраст между 19 и 50 години им е дадена минимална военна подготовка. След това са изпратени да се присъединят към Червената армия. Други украинци се присъединиприсъединени към партизански сили, търсейки независимост за Украйна. Хрушчов прави кратко посещение до родното му място Калиновка, където го намира разрушено и с гладуващо население. Само с една трета от мъжете, които са се присъединили към [[Червената армия]] са се върнали живи. Хрушчов прави това, което му е по силите, за да подпомогне родния си град.
 
В опит да увеличи земеделската продукция, колхозите получават оторизиране да гонят тези, които не изпълняват своята част от работата. Шефовете на колхозите се възползват от възможността, за да премахват свои лични неприятели, инвалиди и възрастни хора, в резултат на което близо 12 000 души са изпратени в ориенталските региони на СССР. Хрушчов смята тази политика за доста ефикасна и препоръчва на Сталин прилагането ѝ в целия блок. Репресиите срещу партизаните, по-голяма част от които са част от украинската въстаническа армия, са жестоки и социалистическите военни и полицейски единици екзекутират 110 825 „бандити“ и задържат около 250 000 затворници между 1944 и 1946. Близо 600 000 украинци от западната част са заловени между 1944 и 1952, една трета от тях също са екзекутирани, а останалите хвърлени в затвор или депортирани на изток.
 
Годините по време на войната дават лоша реколта, а през 1946, страшна суша сполетява Украйна и западна Русия. Въпреки това, фермите трябва да предоставят 52 % от реколтата си на правителството. Хрушчов поставя доста високи квоти, което кара Сталин да очаква едно значително и неопределено количество зърнени култури. Храната е разпределена по дажби, но селските неземеделски работници не получават никаква карта за полагаема дневна дажба. В края на 1946 Хрушчов осъзнава отчайващата обстановка от неизбежния глад и се обръща няколкократнонеколкократно за помощ към Сталин, който гневно отхвърля молбите. Хрушчов отива лично да разговаря със Сталин по наболелия проблем. Главнокомандващият все пак се съгласява да подпомогне доста ограничено Украйна. През февруари 1947 Сталин изпраща Лазар Каганович в „помощ“ на украинския премиер и месец след това, Каганович оглавява партията в Украйна на мястото на Хрушчов.
 
Хрушчов се разболява тежко и до септември 1947 рядко се появява пред публика. В мемоарите си той заявява, че е страдал от пневмония, макар и някои биографи да предполагат, че болестта е била измислена от страх да не би да загуби позицията си. В края на годината, Каганович е извикан в Москва и поста му е свободен за Хрушчов, който малко след това го предоставя на протежето си [[Демян Коротченко]]. 
Ред 151:
В своите мемоари Хрушчов говори хвалебствено за Украйна, която управлява повече от едно десетилетие:
 
„ Бих казал, че украинският народ ме прие добре. Сещам се с ентусиазъм за годините, които прекарах там. Става дума за период, изпълнен с отговорности, но приятен, тъй като ми носеше удовлетворение… Но съм далеч от идеята да преувелича заслугите си… Множеството от украинския народ направи големи усилия. Отдавам успеха на Украйна на неговиянейния народ в своята цялост. В бъдеще няма да се разпростирам върху тази тема, но по принцип е много лесно това да се покаже. Аз съм си себе си, руснак и не искам да обиждам руснаците…“
 
== След смъртта на Сталин и борбата за власт ==
Смъртта на Сталин е обявена 6 март 1953, както и съставяне на новото правителство. [[Маленков]] става премиер, [[Берия]] (който затвърдявазатвърждява своето влияние в разузнавателните служби), [[Каганович]], [[Булганин]] и предходния министър на външните работи, [[Вячеслав Молотов|Молотов]], стават вицепрезиденти. Хрушчов е свален от длъжност шеф на Партията в Москва, за да може да се концентрира върху неконкретни задачи, свързани с Централния комитет на КПСС. New York Times поставя Маленков и Берия на съответно първо и второ място в класация за влиятелност измежду членовете на Президиума, докато Хрушчов е чак на последно място.
 
Маленков напуска секретариата на Централния комитет, тъй като колегите му се опасяват да не би да придобие прекалено голяма власт. Хрушчов има полза от това и е избран за главен секретар на [[ЦК на КПСС]] след свикването на партийния конгрес. На XX конгрес на партията, Хрушчов държи реч за [[култа към личността]] на Сталин и [[репресиите]].
 
Дори преди погребението на Сталин, Берия започва серия от реформи, чиято цел е да опозорят Йосиф Сталин. Едно от предложенията, което е въведено в сила, е амнистията на повече от един милион затворници. Друго предложение, което бива отхвърлено, е освобождаване от контрол на Източна Германия, в името на единна и неутрална Германия, в замяна на компенсация от страна на Западна Германия. Хрушчов вижда тази идея като анти-комунистическа. Хрушчов се съюзява с Маленков, получавайки подкрепа и от други членове на Президиума, за да стопират по-голяма част от предложенията на Берия. Никита споделя следното опасение в мемоарите си:
част от предложенията на Берия. Никита споделя следното опасение в мемоарите си:
„Берия точи ножове срещу нас…“. Страхът от преврат, планиран от Берия, не е тайна и на 26 юни 1953 г. Берия е задържан по време на събрание на Президиума, след което е тайно съден и екзекутиран през декември същата година.
 
Борбата за власт не приключва с елиминирането на Берия. Хрушчов успява да събере по-важните членове на Партията и да назначи симпатизантите си на чело на основни инстанции, които влизат след това в Централния комитет. Хрушчов се изявява като прагматичен активист, готов да преодолее всяко препятствие за разлика от Маленков, който изглежда по-безжизнен. Той публично открива [[Московския Кремъл]] (исторически комплекс в центъра на Москва) – решение, оценено от народа. Като се има предвид, че Маленков и Хрушчов целят заедно да трансформират земеделието, предложенията на Никита са доста по-всеобхватни, като той цели да мобилизира стотици хиляди доброволци на работа във ферми в западен Сибир и в северен Казахстан. Въпреки някои успехи, проектът е катастрофален за руската агрикултура. Още повече, Хрушчов разполага с компрометираща за Маленков информация, намерена от тайните архиви на Берия. Докато съветските прокурори разследват зверствата, причинени от Сталин, между които и аферата за Ленинград, те откриват доказателства за участието на Маленков.
преодолее всяко препятствие за разлика от Маленков, който изглежда по-безжизнен. Той публично открива [[Московския Кремъл]] (исторически комплекс в центъра на Москва) – решение, оценено от народа. Като се има предвиди, че Маленков и Хрушчов целят заедно да трансформират земеделието, предложенията на Никита са доста по-всеобхватни, като той цели да мобилизира стотици хиляди доброволци на работа във ферми в западен Сибир и в северен Казахстан. Въпреки някои успехи,
проектът е катастрофален за руската агрикултура. Още повече, Хрушчов разполага с компрометираща за Маленков информация, намерена от тайните архиви на Берия. Докато съветските прокурори разследват зверствата, причинени от Сталин, между които и аферата за Ленинград, те откриват доказателства за участието на Маленков.
 
Маленков вече не е най-отгоре в списъка с членове на Президиума. Влиянието на Хрушчов продължава да нараства със задължението за вярност към нацията на основните представители на Партията и поставянето на неговите избраници на челоначело на [[КГБ]]. Според биографа му Томпсън, „доминиращата позиция на Хрушчов, измежду членовете на цялата дирекция, вече не буди никакво съмнение“.
никакво съмнение“.
 
== Начело на СССР ==
=== Укрепване на властта и „тайната реч“ ===
{{основна|За култа към личността и неговите последици}}
Хрушчов и Молотов като цяло работят в разбирателство и дори министърът на външните работи предлага именно Хрушчов, а не Булганин да замести Маленков като пръв министър. В същото време двамата нямат всеобщи политически виждания. Малко след взимането на властта, Хрушчов подписва мирен договор с Австрия, който води до оттеглянето на съветските окупационни сили. Молотов се
отнася с недоверие, но Хрушчов организира посрещането на австрийска делегация в Москва, за да обсъдят договора. Въпреки че Хрушчов и другите членове на Президиума обвиняват Молотов в провеждане на неблагоприятна външна политика за СССР, по време на събрание на Централния комитет, той запазва поста си.
 
Хрушчов и Молотов като цяло работят в разбирателство и дори министърът на външните работи предлага именно Хрушчов, а не Булганин да замести Маленков като пръв министър. В същото време двамата нямат всеобщи политически виждания. Малко след взимането на властта, Хрушчов подписва мирен договор с Австрия, който води до оттеглянето на съветските окупационни сили. Молотов се отнася с недоверие, но Хрушчов организира посрещането на австрийска делегация в Москва, за да обсъдят договора. Въпреки че Хрушчов и другите членове на Президиума обвиняват Молотов в провеждане на неблагоприятна външна политика за СССР, по време на събрание на Централния комитет, той запазва поста си.
В края на 1955, милиони политически затворници свидетелстват за терора в Гулаг. В разследване на всички злоупотреби, престъпленията, извършени от Сталин биват разкрити пред неговите последователи. Хрушчов настоява те да бъдат разкрити на делегатите на следващия двадесети конгрес на Партията. Някои от колегите му, между които Молотов и Маленков, се противопоставят
на осъществяването на такова разкритие и убеждават Хрушчов да го направи по време на затворено заседание.
 
В края на 1955, милиони политически затворници свидетелстват за терора в Гулаг. В разследване на всички злоупотреби, престъпленията, извършени от Сталин биват разкрити пред неговите последователи. Хрушчов настоява те да бъдат разкрити на делегатите на следващия двадесети конгрес на Партията. Някои от колегите му, между които Молотов и Маленков, се противопоставят на осъществяването на такова разкритие и убеждават Хрушчов да го направи по време на затворено заседание.
Сутринта на 25 февруари 1956, Хрушчов разкрива, това което е било скрито под името „[[За култа към личността и неговите последици|таен дискурс“/„тайна реч]]" на събрание, забранено за пресата. В продължение на четири часа той разбива репутацията на Сталин. В мемоарите си Хрушчов отбелязва: „ Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и
 
неочаквано.“ Той казва на делегатите:
Сутринта на 25 февруари 1956, Хрушчов разкрива, това което е било скрито под името „[[За култа към личността и неговите последици|таен дискурс“/„тайна реч]]" на събрание, забранено за пресата. В продължение на четири часа той разбива репутацията на Сталин. В мемоарите си Хрушчов отбелязва: „ Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и неочаквано.“ Той казва на делегатите:
 
„Точно тук Сталин показа множество пъти своята нетолерантност, своята бруталност и злоупотребата си с властта… Той често е избирал пътя на потисничеството и на физическото унищожение, не само срещу своите истински врагове, но също срещу хора, които не са извършили никакво престъпление спрямо Партията или съветското правителство.“
Line 185 ⟶ 179:
Ако не успява да промени из основи социалистическото общество, то поне тайната реч оказва широко влияние. Тя един от факторите за [[бунтовете в Полша]] и за [[Унгарска революция|унгарската революция]] по-късно през годините, а през юни защитниците на Сталинград организират бунтове в продължение на четири дена в родната им Грузия, за да поискат оттеглянето на Хрушчов и заместването му от Молотов. На съвещания, където тайната реч е била прочетена, комунистите осъждат по още по-язвителен начин Сталин (и Хрушчов) и дори искат многопартийни избори. Четиридесет години по-късно, след падането на Съветския съюз, [[Горбачов]] поздравява Хрушчов, за поетия политически риск и за това, че преди всичко се е показал като „човек с чувство за морал“.
 
Хрушчов утвърждава властта си, организирайки оставката на Булганин от поста пръв министър в своя полза (Булганин е назначен на челоначело на Госбанк, държавната банка на СССР), той създава и ръководи Съвета на отбраната на СССР, ставайки по този начин главен комендант на военните сили. Макар и доминирането на Хрушчов да е всеобхватно, той не разполага с абсолютната власт на Сталин.
 
== Култура ==
След вземането на властта, Хрушчов установява определена свобода в областта на изкуствата. Публикуването на романа ''Човек не само с хляб живее ''на Владимир Дмитриевич, разказ на един инженер идеалист, противопоставен на вдървената бюрокрация, е оторизирано през 1956, дори Хрушчов да го определя като „изцяло неверен“. През 1958 обаче той поръчва язвителна атака срещу [[Борис Пастернак]]. След като романът му ''[[Доктор Живаго]] (разказ за един мъж, разкъсван между две жени, по времето на Руската революция)'' е публикуван в чужбина и появата му в СССР е забранена, авторът печели [[Нобелова награда]] за литература, която трябва да откаже поради политически натиск, а романът е публикуван в Русия чак през 1985 като знак на отваряне от страна на Горбачов. „[[Правда]]“ квалифицира романа като „реакционен калибър от ниско качество“ и авторът бива изключен от Съюза на писателите в СССР. В мемоарите си Хрушчов обяснява, че се е измъчвал заради романа и че е бил много близко до оторизирането му и че след това е съжалявал, че не го е направил. След падането си от власт, Хрушчов получава копие от романа и го чете, като се има предвид, че преди това е виждал само откъси, след което заявява: „ Не трябваше да го забраняваме. Трябваше аз сам да го прочета. Няма нищо анти-социалистическо в него“.
След вземането на властта, Хрушчов установява определена свобода в областта на изкуствата. Публикуването на романа ''Човек не само с хляб живее ''на Владимир Дмитриевич, разказ на един
инженер идеалист, противопоставен на вдървената бюрокрация, е оторизирано през 1956, дори Хрушчов да го определя като „изцяло неверен“. През 1958 обаче той поръчва язвителна атака срещу [[Борис Пастернак]]. След като романът му ''[[Доктор Живаго]] (разказ за един мъж, разкъсван между две жени, по времето на Руската революция)''е публикуван в чужбина и
появата му в СССР е забранена, авторът печели [[Нобелова награда]] за литература, която трябва да откаже поради политически натиск, а романът е публикуван в Русия чак през 1985 като знак на отваряне от страна на Горбачов. „[[Правда]]“ квалифицира романа като „реакционен калибър от ниско качество“ и авторът бива изключен от Съюза на писателите в СССР. В мемоарите си Хрушчов обяснява, че се е измъчвал заради романа и че е бил много близко до оторизирането му и че след
това е съжалявал, че не го е направил. След падането си от власт, Хрушчов получава копие от романа и го чете, като се има предвид, че преди това е виждал само откъси, след което заявява: „ Не трябваше да го забраняваме. Трябваше аз сам да го прочета. Няма нищо анти-социалистическо в него“.
 
Хрушчов смята, че СССР може да настигне запада и не съзира никакъв проблем в това да позволява на гражданите да виждат западните постижения. За разлика от Сталин, Хрушчов пуска съветски граждани да пътуват и разрешава чужденци да посещават държавите от Съветския съюз. През лятото на 1957 г. в Москва е организиран Шестият световен фестивал на младежта и учениците, като Хрушчов изисква от членовете на Комсомола да „прикриват чуждестранните гости от нашия натиск“.
като Хрушчов изисква от членовете на Комсомола да „прикриват чуждестранните гости от нашия натиск“.
 
Хрушчов е поканен на Московския манеж, за да разгледа експозиция от най-различни авангардни произведения. След като ги вижда, той избухва в изблик на ярост и ги сравнява с кучешки изпражнения и заявява, че едно магаре би направило по-хубава творба, махайки с опашката си. Когато писатели и кинодейци защитават картините, Хрушчов насочва гнева си срещу тях.
 
Въпреки гнева на премиера, никой от творците не е заловен или заточен, дори експозицията в Московския манеж остава отворена още известно време и се радва на значителен брой посетители след публикуването на статия от „Правда“.
 
== Политически реформи ==
Направените реформи не позволяват никакво политическо престъпление да бъде представено дори пред съда, без да бъде сметнато за такова от местния комитет на Партията. Все пак по времето на Хрушчов няма големи политически процеси. По негово време е въведено принудителното хоспитализиране за хора, „опасни за обществото“. Според автора [[Рой Медведев]], който пише един от първите анализи на управлението на Хрушчов, „политическият терор, използван като ежедневен метод от правителството е заместен под ръководството на Хрушчов от административни способи за потисничеството.“
като ежедневен метод от правителството е заместен под ръководството на Хрушчов
от административни способи за потисничеството.“
 
През 1958 г. Хрушчов организира събрание на Централния комитет, което се извършва пред публика, след което тази практика остава и за напред. Тази публична видимост подсилва контрола на Хрушчов върху Комитета, тъй като дисидентите е трябвало да се аргументират пред широка публика.
 
Един нов вид разделение бива въведен през 1962, при което областите са разпределени на партийни комитети от две паралелни структури, една за индустрията и друга за земеделието. Това разпределение е непознато за апаратчиците на Партията, като носи объркване в управлението, тъй като никой от комитетите няма никакво присъствие на останалите. Тъй като за всяка област има ограничен брой седалища в Централния комитет, това разделение създава възможност за съперничество между постовете и според Медведев е било твърде възможно да бъде създадена двупартийна система на управление. Хрушчов нарежда също една трета от членовете на всеки комитет от най-ниско ниво да бъде замествана на всички избори. Този декрет създава напрежения между Хрушчов и Централния комитет и дразни ръководителите на Партията, на които Хрушчов дължи вземането на властта.
двупартийна система на управление. Хрушчов нарежда също една трета от членовете на всеки комитет от най-ниско ниво да бъде замествана на всички избори. Този декрет създава
напрежения между Хрушчов и Централния комитет и дразни ръководителите на Партията, на които Хрушчов дължи вземането на властта.
 
Икономическите трудности от началото на 60-те години и нееднозначните последствия от политиката на разведряване на международното напрежение умело се използват от консерваторите в партията, за да изместят Хрушчов през 1964 г.
 
От март 1964 г. [[Леонид Брежнев]] започва да обсъжда заедно със своите колеги уволнението на Хрушчов. Брежнев разполага с достатъчно време, за да планира заговора си, тъй като Хрушчов не е в Москва в продължение на пет месеца между януари и септември 1964.
Line 217 ⟶ 203:
Конспираторите, водени от Брежнев, [[Александър Шелепин]] и от президента на КГБ [[Владимир Семичастни]] нанасят удар през октомври, докато Хрушчов е на почивка в Питцунда, [[Абхазия]]. На 12 октомври 1964 г. Брежнев съобщава на Хрушчов, че специално събрание на Президиума ще бъде организирано на следващия ден във връзка със земеделски въпроси. Макар и да подозира някаква клопка, Хрушчов се връща в Москва, където е атакуван от Брежнев и от другите членове на Президиума заради неефикасните си политики и, както казват колегите му, заради непостоянното му поведение. Хрушчов не оказва голяма съпротива и същата вечер звъни на своя приятел и колега от Президиума [[Алексей Косигин]], за да му каже:
 
„Аз съм стар и изморен. Да ги оставим да се изправят лице в лице един срещу друг. Аз направих основното. Някой можел ли е и да си мечтае да каже на Сталин, че не ни устройва повече и да му предложи да се пенсионира?... Днес всичко вече е различно. Страхът изчезна и можем да си говорим като равни. Това е моят принос. Няма да се боря повече.“
говорим като равни. Това е моят принос. Няма да се боря повече.“
 
== Бележки ==