Момчил войвода: Разлика между версии

Отивайки на служба при крал [[Стефан Душан]], сформира дружина от 2.000 българи и сърби привлечени от личността му. По думите на Енвери бил прочут „в сръбската страна“. Възможно е в двора да са се запознали с Кантакузин, който също идвал там. Управлява, според местната легенда, като васал [[Пирот]] и околната българска област. Средновековният Пиротски замък, много близък като архитектура до Видинския замък [[Баба Вида]] и днес е обозначен на картите като исторически паметник ''„[[Момчилов град (Пирот)|Момчилов град]]“''.

През май [[1345]] г. предводителят на [[селджукски турци|селджукските турци]] [[емир]]а на [[Айдън]] – [[Умур бег]]<ref>Андреев (1999), p. 283</ref>, съюзник на Кантакузин, пристига от [[Мала Азия]] на [[Балканския полуостров]] с намерението да потърси сметка на Момчил за претърпените в предишната година поражения. След голяма подготовка обединените войски на Умур и Кантакузин се отправят срещу Момчиловата държава. Силите са категорично в полза на съюзниците - само турците са 20 000, срещу тях Момчил може да противопостави своята армия от 5000 конници.<ref>Андреев (1999), pp. 285 – 286</ref> При това положение родопския воевода се опитва да преговаря като предлага да приеме върховенството на Кантакузин, среща обаче категоричен отказ. При създалото се положение Момчил разчита на яката крепост Перитор (Боруград) недалеч от Бяло море и от столицата му Царево (Ксанти). Населението на Перитор обаче извършва предателство в последния момент и когато Момчил пристига с армията си пред стените на града, той не е допуснат вътре. Приети са само съпругата му ескортирана от братовчед му Райко с 50 войника. Периторци обявяват, че градът ще бъде награда за победителя в битката. При това положение Момчил решава да приеме битката с превъзхождащия го враг под стените на града. Приемането на открит бой срещу 4-5 пъти превъзхождащ го противник е тежка стратегическа грешка за Момчил. В този момент неговата храброст го подвежда и той се отказва от донеслата му успех тактика от предшишната година на маневриране и изненадващи нападения срещу разединени сили на противника. Няма обяснение за това негово решение. Ако би се отказал от сражение в равнината, където обединените сили на турците и византийците могат свободно да се развърнат и стоварят своята съкрушителна сила върху малката му елитна войска, и би направил нужното да ги привлече в преследване към теснините на неговите родопски планини, изходът за нашественика при една засада и сражения там най-вероятно би бил катастрофален, но, надявайки се неизвестно на какво, той избира друго, плащайки вероятно дан на неразумната си храброст. Развръща отряда си пред стените на крепостта, защитавайки се от обход и удар в гръб с нея, и очаква нападението на противника.

Съществуват легенди за потомци на Момчил.<ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр.130 – 169</ref> За потомци се сочат: българските революционери [[Стефан Караджа]]<ref>Александър Тодоров Балан, Исторически матеряли, периодическо списавие, 1891, кн. 37 – 38 стр. 120 – 142</ref><ref>Ив. Велков Родът на Стефан Караджа, Българска историческа библиотека, г.V (1932 – 33) т. ІІ, стр. 77 – 90</ref><ref>Ферманджиев, Н., Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143</ref><ref>А. Петков Родът на Стефан Караджа и Момчил войвода с шест вековна история, Труд, бр. 237 8.Х.1972 г.</ref><ref>Ив. КОжухаров, Родословието на Стефан Караджа, Народен другар, бр. 47, Ямбол 10.06.1959</ref>, легендарния последен владетел на [[Добруджа]] – [[Вълко Добруджански]]<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 142</ref><ref>Петко Росен, Балчо нейков и неговите записки, Просвета 1943, кн. 6, стр.334 – 336</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8570 Балчо Нейков – „Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци“, С., 1985, Български писател][http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4283 .]</ref> и Бинбеловия род<ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 143 – 144</ref><ref>Л. Петков, Житие на Бинбеловския род, Литературен фронт, бр. 10, 29.02.1968</ref>, от който е близкият на [[Карл XII|Карл ХІІ Шведски]] Маринчо Страшния<ref>Ив. Дуйчев, За пътуването на Карл ХІІ шведси в България, Родина, 1939 кн. 1, стр. 170 – 171</ref><ref>Ферманджиев, Н. Родът на Стефан Караджа, „Родови хроники“, С., 1975 стр. 144 – 145</ref><ref>Ст. Парашкевов, Историческо очерк за с. Факия, Бургас, 1943, стр. 58,96</ref>. <br />