Треблинка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-,) +))
м интервал преди м
Ред 49:
Лагерът бил поставен в неправилен триъгълник, 400х600 м и бил заобиколен от три огради с бодлива тел, преплетени с клони на дървета, които блокирали изглед към лагера от отвън. Втора външна ограда, състояща се от бодлива тел и противотанкови препятствия, наречена „Испански коне“, също била изградена на по-късен етап. Наблюдателни кули, високи 8 метра, били поставени на всеки от четирите ъгъла на лагера, а допълнителни кули били построени в зоната за изтребване.
 
Лагерът бил разделен на зони в почти еднакъв размер – областта, където живеели SS и украинците, зоната за посрещане (Auffanglager), големи казарми за разпределяне (Wohnlager), жилищните и работните помещения на евреите и лагерите на смъртта (Totenlager), известни също и като горния лагер. Площ с големина 100х100м2100х100 м2 била отделена от останалата част от лагера с ограда от бодлива тел. Тази площ съдържала три казарми в U-образна форма. Там прекарвали нощта еврейските затворници, които работели в долния лагер. В далечната страна на зоната за проверка на присъстващите стояло отходното място, покрито със сламен покрив.
 
Затворниците пристигали в зоната за посрещане в югозападната част на лагера. Тази зона включвала железопътната линия, перона на гарата, който бил дълъг 200 м и фалшивата гара. На входа на псевдогарата по жп разклонение се влизало в лагера през дървена порта, която била увита в бодлива тел, преплетена с клони на дървета. Жп линията свършвала с жп буфер, както и дървена порта, която била винаги заключена. Лазаретът, малко място за екзекуции, също бил в зоната за посрещане.
Ред 111:
Както и в лагерите на смъртта Белзек и Собибор, германците скоро осъзнали, че капацитетът на газовите камери трябва да бъде повишен, за да се унищожи по-голям брой от все още живите евреи. Между септември 1942 и началото на октомври 1942 Вирт и Щангел взели решението да построят по-големи съоръжения за унищожение. За да добият необходимите за изграждането на новите камери тухли, SS претърсили местния район. Накрая строителният експерт на лагера Ервин Ламбърт срутил комина на стар завод за стъкло в Малкиния, като тухлите били използвани за направата на съоръженията за изтребване.
 
Всяка от новите газови камери била 4х8 м. Общата площ на трите стари газови камери била 48м248 м2, докато новите обхващали 320 м2. Те били високи 2 м, около 0,60 м по-ниски от старите. Това намаляне на височината понижило и количеството газ, нужно за убийствата. Централен коридор прекосявал дължината на сградата, с по 5 газови камери на всяка от страните му. Входните врати и вратите на газовите камери за премахването на телата били с дизайн подобен на старите камери. До вратите имало малък стъклен панел, поставен в стената, през който хората на SS и украинците можели да наблюдават вътрешността на камерите. Входът на газовите камери бил покрит с еврейска традиционна завеса, взета от синагогата, където била използвана като покривало за Кивота (арон а-кодеш). Или на завесата, или на сградата, стоял и надпис на иврит „Това е Пътят към Бога. Праведните хора ще преминат през него“. Фронтонът над входа поддържал голяма Давидова звезда. За да се достигне отвора на сградата, жертвите трябвало да изкачат пет широки стъпала, украсени от двете страни със саксийни растения.
 
Новите газови камери можели да унищожат максималко по 3 800 човека наведнъж, докато максималният капацитет на старите бил 600 човека. Планът с изтребването в Треблинка започва на 23 юли 1942 г. Първите затворници идват от варшавското гето, като към 21 септември 1942 г. около 254 000 евреи от самата Варшава и 112 000 евреи от други места във Варшавската околия са убити в Треблинка. Сред жертвите бил Януш Корчак (Хенрик Голдшмит), видният директор на детско сиропиталище във Варшава. Сред затворниците, пристигащи от [[Австрия]], били и роднини на [[Зигмунд Фройд]]. До зимата на 1942/1943 г. са избити 337 000 евреи от района на Радом, както и 35 000 от област Люблин. Общо 738 000 евреи от Генералното губернаторство и повече от 107 000 от района на Бялисток са убити между юли 1942 и април 1943 г.