Томас Сас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват(измислят) така наречените "психични болести", които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>
Сас смята,че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието "невменяем" да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>
Психиатрията трябва да се разграничи от държавата, смята Сас. Ако се допусне, че психичното заболяване е поведение, което не е социално одобрено, то държавата няма право да налага психиатрично лечение. Държавата не би трябвало да може да се намесва в практиките на психичното здраве и да произвежда етикети като "луд" или "наркоман". Сас казва, че навремето преследването е било насочено към вещици и евреи, а сега същото преследване е насочено към "наркоманите" и "лудите". Всички тези хора са били взети като изкупителни жертви в ритуални церемонии, твърди той. Гледната му точка сравнява съюза през средновековието между църквата и държавата, с този на психиатрията и държавата. Според него, подобно сливане не трябва да има, защото се нарушават човешките права. Сас дори сравнява ролята на психотерапевтът и психиатъра с тази на свещеника, а техните действия често ги обявява за неетични и властолюбиви, нарушаващи човешката личност и правото на избор. За него, психотерапевтът не е по-различен от свещеник, който учи другите как да живеят и как да мислят. А властта на психиатрията той сравнява с тази на инквизицията през средновековието.
{{Уикицитат|Томас Сас}}
<references />
| |||