Цариброд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
== История ==
[[Файл:Bulgarians from Tsaribrod in 1906.jpg|мини|270px|Царибродчани на излет, 1906 г.]]
Според предания на местното българско население името Цариброд, произнасяно чак до началото на XX в. като „Царев брод“, идва от брода на река [[Нишава]] на това място, по който преминава царската войска - в едни от преданията това е войската на цар [[Симеон]], в други на цар [[Иван Шишман]]<ref>Стоян Райчевски, „Царибродските българи“, изд. Захарий Стоянов, 2008 г., стр.12-13</ref>.
В [[джелепкешани|джелепкешански]] регистър от [[1576]] година Цариброд е вписан като село ''Чариброд'', в което има един джелепкешан - Тодор Данчул с 30 овци.<ref>Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на [[Бистра Цветкова]] и [[Анастас Разбойников]], София, 1972, с. 158.</ref>
В действителност местното българско население през XVI-XVII в. живее по високите места над днешния град, а на мястото, където сега е разположен Цариброд, по онова време има само кладенец и няколко постройки главно за пренощуване на пътниците, движещи се по пътя Белград - София - Одрин. Тук е седалището на турската власт - няколко хана и 6-7 къщи, в които живеят пътните чиновници и стражата, едно турско кафене и малка джамия<ref>Стоян Райчевски, „Царибродските българи“, изд. Захарий Стоянов, 2008 г., стр.22</ref>. Селяните от околните села слизат на това място само, за да продават продукцията си на пътниците. Това съобщава напр. [[Стефан Герлах]], когато през 1578 г. преминава оттук: „Скоро стигнахме до една чешма, над която се намира Цариброд - едно малко българско селце. То не се вижда, но християните идват тук и донасят, както е обичаят в България, за продан погачи, ягоди, сирене, мляко, масло и др. неща.“<ref>Стоян Райчевски, „Царибродските българи“, изд. Захарий Стоянов, 2008 г., стр.16</ref> Селата наоколо са с чисто българско население и са отдалечени от пътя и скрити от погледите на пътниците. От 60-те години на XIX в. обаче българите постепенно започват да слизат от махалите и да си строят къщи и в Цариброд, в които живеят зиме, а останалото време прекарват в имотите си по височините, където са нивите им<ref>Стоян Райчевски, „Царибродските българи“, изд. Захарий Стоянов, 2008 г., стр.22</ref>.
Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия в Княжество/[[Царство България]]. [[Ньойски договор|Ньойският договор]], подписан през 1919 г., изключва района, в който се намира градът, от територията на България и го предава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] (КСХС). На 6 ноември 1920 година градът е окупиран от войски на КСХС.▼
Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия в Княжество/[[Царство България]]. Според изготвената през 1890 г. статистика на населението в графата „небългари“ на всички села в околията , включително и в града Цариброд, изрично е отбелязано, че няма такива<ref>Стоян Райчевски, „Царибродските българи“, изд. Захарий Стоянов, 2008 г., стр.39</ref>. Цялото население е чисто българско.
▲
Между двете световни войни в защита на българите е образувана [[Вътрешна западнопокрайненска революционна организация|Вътрешната
Между 1941 и 1944 г. Цариброд е в пределите на България. През 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на [[Георги Димитров]].
| |||