Сърна: Разлика между версии

Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство [[Плътнороги]]. Дължина на тялото от 95 до 135 см, ширина в предните крайници 65 - 75см75 см, височина в холката 65 - 75 см и общо тегло между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Опашката е къса (2 - 3 см) и труднозабележима или липсва. Интересен факт при сърната е, че липсва жлъчен мехур. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 см, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 28см28 см, често завършващи с два или три, рядко четири върха.

В дивата природа сърната достига максимум до 15 години. Трагичното в България е, че средната ѝ възраст е сведена до само 2-3 години. Причината за това е неправилното ловуване и най-вече бракониерството, включително осъществявано от ловци и ловни дружинки като незаконен съпътстващ лов при излетите за дива свиня. Тази възрастова структура води до ограничен прираст на сърната, до малка раждаемост. Известно е че през първата година сърната не ражда. През втората ражда най-често по едно сърне. Едва от третата година до седмата-осмата ражда най-често по два приплода. За спасението на сърната като животински вид е задължително да се вземат нужните мерки, като например абсолютната забрана на лова на женски екземпляри, а също така и абсолютна забрана на всякакъв лов където дружинките нямат сърни в приличен запас. Така те ще бъдат принудени да опазват сърните. Тъй като сърните обитават цял живот една ограничена територия от 1-2 кв. км. и съответно 2-3 кв. км. за мъжките сръндаци, то е видно, че бракониерството се извършва в територията на ловната дружинка. Интересна трансформация при сърните настъпи под влиянието на увеличилите се вълци в дадени райони (Западна България). Поради особеностите на хранене и ловуване (по-често жертва стават приплодите), когато вълкът атакува единствения приплод на сърната обикновено го улавя, а когото са два или три улавя един, а другите оцеляват. Така по пътя на естествения отбор много повече сърни започнаха да раждат по две малки. Предпочита предимно самотния живот, като се събира да съжителства главно през размножителния период. Другият период, когато сърната образува големи стада от десет до стотина животни е през зимата, но само там, където има прилична численост. Тревожното ѝѝ обаждане много наподобява кучешки лай. Друг сигнал за тревога е настръхване на бялата ѝѝ задница. Формата им се различава при двата пола — сърцевидни при женските и бъбрековидни при мъжките. Мъжките може също да лаят и когато привличат женски през любовния период, често по няколко сърни на територията си. Женските издават призивен зов към мъжките, наподобяващ тихо писукане или подсвирване.

[[FileФайл:Ultrasonography of pregnant European roe deer (Capreolus Capreolus).jpg|rightдясно|thumbмини|Ехография на маточната бременост на сърна]]