Алберт Велики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди см
м Премахнати редакции на Vodenbot (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 24:
|противоречия=
}}
[[Файл:Tommaso da modena, ritratti di domenicani (vescovo) 1352 150 cm150cm, treviso, ex convento di san niccolò, sala del capitolo.jpg|мини|Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия]]
 
'''Алберт Велики''' ({{lang-la|Albertus Magnus}}, наричан още '''Албертус Магнус''' или '''Алберт от Кьолн''') е [[Германия|немски]] [[философ]], [[теолог|богослов]], [[светец]] на [[Католическа църква|Католическата църква]] и [[Доминикански орден|доминикански]] [[епископ]]. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел. Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки. Той е един от [[учители на църквата|учителите на църквата]] и е известен както с всеобхватните си познания по [[философия]], [[теология|богословие]] и [[естествени науки]], така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на [[наука]] и [[религия]]. Смята се за най-големия немски средновековен [[философ]] и [[теолог|богослов]]. Учител е на [[Тома от Аквино]]. Той е този, който въвежда учението на [[Аристотел]] в [[християнска теология|християнската теология]] и [[средновековна философия]]. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода: 1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“; 2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел; 3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.