Облигация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{бг-ограничен}}
[[Файл:Bulgarian bond 1902.jpg|мини|Българска държавна облигация от 1902 година]]
[[FileФайл:Obliagaciq.jpg|мини|Облигация с купони]]
[[FileФайл:Kuponiotobligaciq.jpg|мини|Купони]]
[[Файл:Bulgarian bond 1909.jpg|мини|Българска държавна облигация от 1909 година]]
 
Ред 31:
 
== Същност и значение ==
Както българското, така и западноевропейското законодателство не познава [[легална дефиниция|легално определение]] на облигацията. Именно поради липсата на легална дефиниция правната наука разглежда облигацията в нейните два аспекта — като ценна книга и като паричен [[заем]] предоставен на [[акционерно дружество]] или на [[командитно дружество с акции]].
 
=== Облигацията като ценна книга ===
Ред 73:
 
== Видове облигации ==
Могат да се посочат различни видове в зависимост от използваните класификационни критерии:
* в зависимост от начина на обективиране облигациите се делят ''налични'' и ''безналични'';
* според легитимацията на титуляра им биват ''поименни'' облигации и ''на приносител'';
Ред 84:
Възможността за емитиране на налични и безналични облигации е изрично посочена в ТЗ, чл. 204, ал. 5. Има спорове относно дали безналичните ценни книжа и в частност безналичните облигации са въобще ценни книжа. Поради липсата на материален носител, те съществуват в паметта на компютърните системи като комбинации от нули и единици, т.е тук липсва онзи елемент на материалност, който определя една вещ като такава. Поради това редица юристи защитават тезата, че безналичните ценни книжа са не толкова „книжа“, а по-скоро [[ценно право|ценни права]]. Под натиска на техническия прогрес и стремежа за увеличаване на ефективността и достъпността на капиталовите пазари все повече ценни книги се дематериализират.
 
В случай че дружество емитира безналични облигации, те се регистрират по сметка на [[Централен депозитар|Централния депозитар]]. Това е направено от съображения за сигурност и при промяна на титуляра на ценните права депозитарят извършва необходимите вписвания в регистрите и издава [[депозитарна разписка]] на правоприемника. Самата [[депозитарна разписка]] не е ценна книга. Реално преместване на ценни книги в пространството няма, промяната в собствеността се извършва чрез съответната промяна в електронните записи в регистрите, водени от Централен депозитар АД. Във воденияте от депозитаря електронни записи се съдържат данни за всяка една емисията безналични облигации. В тях се посочват номера на емисията (вкл. уникален ISIN код), името на дружеството, града, в който се намира неговото седалище, номиналната стойност на всяка една облигация и броя издадени облигации, както и данните на облигационерите (кредитори) - ЕГН, три имена, съответно ЕИК и наименования на търговеца, адрес и и броя притежавани безналични ценни книги от всеки един от тях. Всяка отделна емисия има уникален номер - ISIN код. Актуалното състояние на емисията може да бъде различно към всеки един момент и може да се удостовери с [[депозитарна разписка]] или Акт за актуално състояние в Централен депозитар АД към определена дата.
Издаването на [[депозитарна разписка]] се извършва чрез инвестиционен посредник на собственика лицето, придобило облигации при всяка промяна. Членовете на Централния депозитар са длъжни да изпълнят всички операции във връзка с притежаването и разпореждането с безналични облигации. Фактът на притежание на безналични облигации се доказва чрез депозитарна разписка, в която се посочват броят, емисията, номиналната стойност, серийните номера на притежаваните облигации и данни на титуляра. Депозитарната разписка не е ценна книга и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. При смяна на титуляра Централният депозитар издава нова на базата на отразените промени в регистрите.
 
При придобиване на безналични облигации от страна на добросъвестен купувач от несобственик собствеността се счита за прехвърлена и е необходимо да се направят необходимите корекции в регистъра на Централния депозитар. За разлика от режима, уреден в Закона за собствеността, в тази хипотеза не е необходимо правоприемникът да има фактическа власт върху ценните книги, нито [[сделка]]та да е възмездна. При търговията на капиталовите пазари няма безвъзмездни сделки.
Наличните са тези облигации, които са материализирани върху хартиен носител. Това е класическият вид на облигацията, който в последното десетилетие губи позициите си и все повече отстъпва на безналичния формат.
 
Ред 105:
* ''лотарийни облигации'' - при тях чрез жребии се избират облигации, чиито титуляри получават специален бонус, като по този начин носят една допълнителна привилегия за собственика си. За да бъдат емитирани облигации с подобна привилегия, е необходимо разрешение и от органите контролиращи [[хазарт]]а.
* ''облигации със селективно изплащане'' - плащането по тях става не на определен фиксиран падеж, а чрез [[жребий]].
* ''облигация с премия'' - титулярът им получава не само посочената в тях лихва, но и допълнителна фиксирана сума над главницата.
* ''индексирани облигации'' - при тях лихвата и главницата се менят според развитието на [[инфлация|инфлационните процеси]] в страната, като целта е да компенсира намаляването на реалната стойност на доходите на облигационерите.
* ''облигации с променлив доход'' - титулярите на тези привилегировани облигации имат правото да получат заедно или вместо лихва процент от печалбата на дружеството, което приближава тези облигации до акцията.
Ред 114:
 
''Винкулираните облигации'' са по-скоро изключение, тъй като емитирането им не намира оправдание както при невинкулираните акции. Дружеството има интерес от лесния трансфер на техните облигации, защото това носи печалба както за емитента, поради атрактивността им, така и на титулярите им, поради бързото и безпроблемно прехвърляне. Винкулирани могат да бъдат само поименните облигации, защото ограничението може да се извърши само по отношение на конкретно лице - титуляр на облигацията. По този начин се дава възможност на емитента да осъществява контрол над лицата придобиващи облигации. [[Винкулиране]]то на облигации на приносител е невъзможно.
=== Други видове ===
* Облигации, при които погашенията не стават в парични средства, а в натура (''Payment-in-kind bonds'', ''PIK bonds'')
 
Ред 127:
* право на представители на облигационерите да взимат участие в общите събрания на акционерите
* право на информация
* право на мнение при промени на емитента, които могат да поставят под въпрос удовлетворяването на облигационерите
* предимство при удовлетворяване при [[ликвидация]] или [[несъстоятелност]] преди вземанията на акционерите
* право да се иска конвертиране на конвертируеми облигации
 
Дружествените облигации имат обща и специална правна уредба. Общата се сдържа в Търговския закон - Глава Четиринадесета, раздел Седми и Осми чл.204-218. Специалната правна уредба е предвидена в Закона за публичното предлагане на ценни книги по отношение на публично предлаганите облигации. За да е налице публично предлагане трябва да са спазени изискванията по чл.4 ал.1 и ал.2 ЗППЦК. Според чл. 4 ЗППЦК налице е публично предлагане когато е отправено предложение за възмездно прехвърляне на ценни книжа до петдесет или повече лица в продължение на една календарна година или неопределен кръг лица, чрез средствата за масова информация. Тези изисквания само по отношение на безналичините облигации и при това те не бива да са винкулирани. Основната идея на ЗППЦК е да направи ценните книги лесно прехвърлими на [[борса|борсовите пазари]], а винкулирането им прави свободното прехвърляне невъзможно.
 
=== Ипотечни облигации ===
'''Ипотечните облигации''' станаха особено актуални с приемането на Закона за ипотечните облигации през 2000 г. Законът е специален по отношение на ЗППЦК и урежда гаранциите за ипотечните облигации с цел защитаване в максимална степен интересите на облигационерите. По останалите въпроси действа общата правна уредба в ЗППЦК. Особеното на ипотечните облигации е качеството на техния емитент. Те могат да се емитират само от търговски банки на основата на кредитния им портфейл, като са ограничени от размера на ипотеките които служат за обезпечение. Не може да се емитират ипотечни облигации, които са обезпечени с ипотеки върху кораби, самолети или незастроени имоти.Ипотекираните имоти задължително са застраховани срещу погиване или повреждане.При евентуално погиване на имотите за обезпечение на облигационерите служат заместващите облаги - в случая застраховките. Освен това ипотеката трябва да е надеждна, т.е. да е от първи ред и да съществува през цялото времетраене на кредита.
 
=== Общински облигации ===