Опричнина: Разлика между версии

'''ОпрѝчнинаОпрѝчнина''' ({{lang-ru|опричнина}}; от остарялата дума ''опричь'', „с изключение на“) е част от територията на [[Русия]], върху която цар [[Иван IV (Русия)|Иван Грозни]] упражнява пряко управление. Целта му е да повиши държавните приходи, но мярката се проваля и просъществува само от [[1565]] до [[1573]].

През януари 1558 година Иван Грозни започва Ливонската война, която има за цел да осигури на Великото Московско княжество излаз на [[Балтийско море]], а от там и на търговски контакти със [[Западна Европа]]. В периода март-ноември на действията на Иван Грозни се противопоставя една широка [[коалиция]] от държави, сред които са [[Полша]], [[Литва]] и [[Швеция]]. Коалицията се подкрепя и от Кримското ханство, чиито войски периодично разоряват южните земи на Великото княжество. Непрекъснатите бойни действия, кримско-татарските набези и полско-шведската морска блокада изтощават до крайност [[хазна]]та и Иван Грозни е принуден да търси начини за увеличаване на приходите.

Изобразява екзекуцията на болярина И.П.Фьодоров, обвинен от Иван Грозни в опит да завземе царската власт]]

На [[3 декември]] [[1564]] г. Иван Грозни отпътува от [[Москва]], като взима със себе си хазната, царската библиотека, икони и царските символи на властта. Заедно с приближените си се настанява в село [[Коломенское]], където прекарва няколко седмици. След това се установява в град [[Александров (град)|Александров]], където на [[3 януари]] [[1565]] г. се отказва от престола, като посочва, че го прави по причина недоволството на болярите, войводите и църковните първенци. На [[5 януари]] при Иван Грозни пристига делегация начело с [[архиепископ]]а Пимен, която убеждава царя да се върне на престола. Когато през февруари 1565 г. Иван Грозни се завръща в Москва, той обявява, че ще предприеме крайни мерки за борба с изменниците, конфискация на имуществата им и създава "опричнина".

През 1565 Иван IV Грозни определя