Орляне: Разлика между версии

</gallery>'''О&#768;рлянеО̀рляне''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Угърчин]], [[област Ловеч]].

== География ==

Село Орляне е разположено в предбалкана на Средна Стара планина.Намира се на 19 км. западно от град Ловеч и на 12 км. североизточно от град Угърчин. В административно отношение спада към Угърчинската община, Ловешка област. Землището му граничи със селата Каленик, Радювене, Микре, Соколово и с град Угърчин.

Територията на село Орляне е прошарена от малки и по-големи блокове обработваема земя, естествени ливади и гори. Релефът е хълмист. Землището на селото е от алувиални и сиви горски почви, на отделни места могат да се открият пясъчно-глинести.

Село Орляне попада в умерено-континенталната климатична област. Обилни дъждове валят през месеците май-юни и октомври-ноември. Районът е беден на водни ресурси. Основни водоизточници тук са изворите от хълма „Кюнка“ и местността „Исака“, местните чешми, кладенци и герани.

През землището на село Орляне протича река Елешница. Преди корекцията от 1975 г. реката е изключително пълноводна, което обяснява и наличието на останки от воденици по старото и&#768;ѝ и сегашното течение.

Оскъдни са сведенията за миналото на землището на село Орляне. Но някои останки - могили, градежи и други от тези времена около селото, както и известни аналогии на открития в съседни и близки селища подсказват за живот още през древността. Повечето от направените изводи се налагат въз основа на иманярски набези, извършени в землището на селото. Веществени доказателства за своето пребиваване в този край са оставили траките-в местността „Дервен дял“: керамика, бронзови апликации и бронзови монети. На много места из района на село Орляне има следи от римското владичество-Могилата, Юрта и др. Намерени са значително количество сребърни монети, фибули, фолиси и керамика.

За първи път името Каленик* се споменава в регистър на Никополския санджак от 1479 г., като част от зиамет със 168 християнски домакинства, 2 вдовици, с общ приход 12,437 акчета, владение на Марко Мустафа бей. В състава на Каленик влизали 7 махали, отдалечени една от друга, поради особеностите на релефа: Курмазли, Аланлията, Угърчинската, Джам, Дикисан, Дурукли и Сунгурли. Център на Каленик* е Джам махала, която е най-голямата по площ с джамия. През вековете на турското владичество християнското население от махалите постепенно е ислямизирано. Според турски документ от 60-те години на 19 век махалите са изцяло мюсюлмански. Изключение прави Угърчинската махала. Турското присъствие в землището на Орляне е оставило трайни следи в имената на географските обекти, имена, които се употребяват и сега: Ибишовото, Аланлията, Исака, Гюлата, Османовото и др.

С МЗ № 2820/14 август 1934 г. махала Дикисан е преименувано на село Орляне. С Указ № 5/8 януари 1963 г. Орляне е признато за отделно населено място и е извадено от състава на Каленик. Днешното село Орляне включва три махали: Габровска, Македонска и Трън-махала. Габровска махала е заселена на мястото на обезлюдената турска махала Дикисан. Първи се заселват преселници от Габровско, а по-късно идват и такива от троянските села. Родове от Габровска махала са: Бекярци, Генчовци, Копринци, Калейци, Недялковци, Калеви,Гроздани, Богданци, Милчовци, Иванчовци, Терзиите. След габровци идват преселници от Македония. Те се заселват на мястото на обезлюдената турска махала Джам, и я наименуват Македонска махала. Родове от тази махала са: Палашовци, Папровци, Гоцевци и Славевци. Трън-махала (заради мястото, което било обрасло с тръни и глог) е заселено с преселници от Троянско. Така трите махали постепенно формират едно ново село, заселено през периода 1878-1886 г. село Орляне.

Преселилите се габровци, троянци и македонци са били будни българи. През 1890 г. полагат началото на учебното дело и откриват училище в малка къща, измазана с глина. За пръв учител бил назначен Кальо Хр. Боров от град Ловеч. Поради увеличаване броя на учениците през 1898 г. започва строеж на нова училищна сграда, която е завършена през 1902 г. През 1927 г. се взема решение за строеж на ново училище, което да отговаря на тогавашните педагогически изисквания. Строежът започва едва през 1930 г. и завършва 1933 г. Открито е началното училище „Васил Левски“ със слети паралелки. Първите му учители са били Васил Д. Иванов и Иван П. Христов.

През 1926 г. в селото се учредява читалище „Изгрев“. Основава се и читалищна библиотека с неголям брой книги.

Заселилите се габровци, троянци и македонци се включват постепенно в обществения и политическия живот на страната. През 1908 г. се образува група от привърженици на [[БЗНС]], а през ноември 1931 г. организация на [[БРП]]. Орленчани вземат участие и в трите последователни войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война.

Духовната култура на орленчани се характеризира с голямо разнообразие на обичаите, обредите, вярванията, пожеланията и др.

След 1948 г. селото получава нов облик с асфалтиране на улиците, водоснабдяване и електрифициране.