Симеоновец: Разлика между версии

[[FileФайл:Simeonovets-main-street.jpg|thumbмини|Главната улица в Симеоновец]]

На територията на селото е имало вековни дъбове, но от "Корията" (както се е наричал масивът) са останали около десет.<br> Характерни за района са терени с кисели почви и глинести пластове, които са предпоставка за добър водосбор, но вододайната зона на селото през годините оредява откъм здрави дървета. В по-ниските части на землището преобладават пясъци с високи подпочвени води.

На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващите търговци, които искали да преминават към [[Рим]]. Според други, това е стражева наблюдателна кула от времето на [[Второто Българско царство]], от която чрез високи огньове се е препращал през [[Средна гора]] към [[Търновград]] сигнал за нашествия и опасности, но без разкопки да установят формата на градежите, такива предположения са безпочвени. <br>В подножието на възвишението има и други останки от светилище или привързан към светилището комплекс от сгради. Старинното поселище се идентифицира по множество гробове, които се появяват в свлачищната част "Бялата пръст". Камерите са изградени от изправени, солидни плоски сиенитни камъни. Намерените останки впечатляват с ръста на погребаните. Отхвърля се предположението за погребения на войници след вероятна битка в района пред дефилето на [[Марица]], защото има и камери с детски погребения. <br>Преминаващи любители историци и стажуващи студенти епизодично се интересуват от терена и го датират хипотетично към IV- V в., т.е. след разпада на [[Римската империя]] или Ранна [[Византия]]. Тук легендите за оставени съкровища под угрозата на атакуващи врагове, битуват сред многобройни [[иманяр]]и.

На територията на село Симеоновец се намира основно училище „Св.св.Кирил и Методий“, което въпреки демографската криза не бива да бъде затворено и в идните години.

* 10 средни по големина картофа (около 1кг1 кг)

* 2 яйца* 1/2 връзка пресен магданоз

Пататникът е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни. По класическия начин се пече в тава с ръчно, фино точени кори отгоре и отдолу в печка с дърва. След изпичане на долната кора се поставя дървен кръг /или Дъното на по-голяма тава/ отгоре, за да прикрепя сместа в корите. Обръща се с едно движение - през замах и при вдигането на тавата долната кора е вече горна. Дървеният кръг е вече поднос. След прецизно побутване на обърнатата баница, изсипвате бавно и я връщате в намазаната тава. И се пече отново.