Отваря главното меню

Промени

допълнение по източника
}}
 
'''Константин АндоновАнтонов Жостов''' е [[Българска армия|български офицер]], ([[генерал-майор]]) от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през [[Балканската война]] (1912 - – 1913) и началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Щаба на войската]] през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 - – 1918).
 
== Биография ==
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село [[Гайтаниново]] в 1867 година. Син е на [[Андон Жостов]] и брат на [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в [[Ученически легион|Ученическия легион]] в [[Сръбско-българската война]] (1885) и с него участва в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]]. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на [[НационаленВоенното воененна университет|ВоеннотоНегово училище]]Княжеско вВисочество [[Софияучилище]], което завършва в 1887 година и на 927 майаприл е произведен в чин [[подпоручик]]. Първоначалнои служиназначен вза командир на батарея от [[артилерияТрети артилерийски полк|3<sup>-ти</sup> артилерийски полк]]та. На 18 май 1890 година е повишенпроизведен в [[поручик]], а на 2 август 1894 година  в [[капитан]].
 
В 1889 година заминава за [[Виена]], където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва [[Виенско висше артилерийско училища|Висшето артилерийско училище]] с право да служи в Генералния щаб.<ref>{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 - – 52| doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> НазначенСлед езавръщането заси командире назначен на батареяслужба в 3<sup>-ти</sup> артилерийски полк, а по-късно, през 1901 г. завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. ВНа 2 май 1902 година е повишенпроизведен в чин [[майор]]. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в [[Артилерийска инспекция|Артилерийската инспекция]]. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. ПрезНа 18 май 1906 година е произведен в чин [[подполковник]]. иПрез ставааприл началник-щаб1907 наг. [[Осмае пехотнаприведен тунджанскаот дивизия]]артилерията в Генералния щаб. По-късно презот ноември 1907 -до 1909 година е военен аташе в [[Русия|руската]] столица [[Санкт Петербург]] и в [[Париж]] (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
 
През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник на щаба на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]], а през януари 1910 г. за командир на [[Трети артилерийски полк|3<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин [[полковник]], а от март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни подпоручици]]. През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
 
=== Балкански войни (1912 – 1913) ===
[[Файл:Radko Dimitriev Konstantin Zhostov Catalca 1912.jpg|ляво|мини|250п|Щабът на III армия, начело с командира на армията генерал [[Радко Димитриев]] и началник щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година]]
По време на [[Балканската война]] (1912- – 13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. УчастваВ катосраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1–ва и 3–а армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в [[Лондон]] по подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] (1913). В [[Междусъюзническата война]] (1913) взима участие като командир на Първа1<sup>-ва</sup> бригада от [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма Рилска дивизия]]. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на [[Седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-ма</sup> пехотна рилска дивизия]]. На 15 август 1915 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.
 
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в [[Сърбия]] и [[Македония (област)|Македония]] през есента на 1915 г.
 
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на [[Леринска операция|Леринската операция]] на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли [[Чеган]]?“<ref>Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914- – 1916, София 1995, стр. 272.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339 - – 340.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - – 31.]</ref><ref>Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115</ref>
 
Погребан е в София.<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =2016-03-04 |издател=София помни}}</ref>
* Орден „[[За заслуга]]“
* Германски „[[Железен кръст]]“ за храброст, I-ва степен
* Османски орден "Лиякат"„Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18.12.1915<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914- – 1918), София 2004, с. 517</ref>
 
== Родословие ==
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
* {{Източник ПСВКЕС}}
 
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Константин Жостов}}
{{сродни проекти Уикиизточник|Константин Жостов}}
{{сродни проекти край}}
 
<references />
 
{{пост начало}}