Пиетро Раймонди: Разлика между версии

[[FileФайл:Rome-Italy,_Piazza_dell%27Oratorio_-_Targa_Pietro_Raimondi.JPG|thumbмини|Пиетро Раймонди, ''Piazza dell'Oratorio'', Рим]]

Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].

От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'', които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се нелечимо.

* Dennis Libby, "Pietro Raimondi," ''The New Grove Dictionary of Music and Musicians'', ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2.