Платонови форми на управление: Разлика между версии

Платон разглежда промяната и смяната на държавните управления като кръговрат. Всяка държавна уредба загива от вътрешни противоречия, присъщи на собствения ѝѝ принцип и от злоупотребата с него. Това, което се осъществява в неограничени размери води до своята противоположност.

Тимокрацията е държавната уредба, която най-много се доближава до "идеалната държава". Честолюбиво и славно управление, на което основната ценност е войната. С такова управление са древногръцките градове [[Спарта]] и [[Крит]]. Но прекаленото водене на войни води до дисбаланс и съответно на преминаването на тимокрацията в олигархия.

Олигархията се изгражда на основата на имуществения ценз. Основното благо е [[богатство]]то и поради тази причина олигарсите (богатите) имат достъп до институциите на властта. Злоупотребата на основното благо и игнорирането на всякакви други ценности води до гибелта на олигархията и смяната ѝѝ с демокрацията.

Тиранията се характеризира с това, че нейната основна ценност е [[Власт (обществено отношение)|властвластта]]та. Това е управление извън законите. Типично за тази държавна уредба е липсата на всякаква свобода. Именно неспазването на законите характеризира тиранията много повече, отколкото жестокостта на тази власт. Управлява се само от един държавен глава – [[тиран]].