Разлика между версии на „Презумпция“

м
интервал
м (интервал; козметични промени)
м (интервал)
==== Според възможността да бъдат опровергавани ====
Законовите презумпции (предположения) биват оборими и необорими, в зависимост от това дали могат да бъдат оспорвани:
* ''оборими'' (prаesumptio juris tantum) - предположението може да бъде оборено, но страната, която иска да го обори носи тежестта на доказване (onus probandi);, т.е. задължението да докаже обратното - че факта, който се предполага, че се е осъществил не се е случил. Страната, която твърди факта за осъществен, следва да проведе [[пълно доказване]] на презумпционната предпоставка (факт или фактически състав). Страната, която твърди, че фактът не се е осъществил трябва да проведе [[обратно доказване]], което следва да е пълно - когато оборва презюмирания факт; или непълно - когато поставя под съмнение, осъществяването на презумпционната предпоставка. Типичен пример за оборима презумпция е [[презумпцията за невинност]] - предположение, че лицето не е виновно, докато не бъде доказано обратното, или [[презумпцията за бащинство]] - предположението, че баща на роденото от брак дете е съпругът на майката.
* ''необорими'' (prаesumptio juris et de jure) презумпции - не допускат оборването на предположението за факта, който те съдържат. При този вид презумпции, ако страната докаже презумпционната предпоставка (факт или фактически състав), съдът приема безусловно, че презюмираният факт е осъществен. Спрямо презумпционната предпоставка следва да бъде проведено ''пълно доказване''. Насрещната страна може да оборва единствено презумпционната предпоставка, без да разполага с възможност да доказва неосъществяването на презюмирания факт. Тези презумпции са сходни до фикциите, като фикциите се основават на съзнателно отклонение на действителността, а при необоримите презумпции установеното в тях предположение за факт трябва да отговаря на действителността.
==== Според вида на правния дял ====