Пиетро Раймонди: Разлика между версии

'''Пиетро Раймонди''' ({{lang-it|Pietro Raimondi}}, * [[20 декември]] [[1786]] в [[Рим]], † [[30 октомври]] [[1853]] също там) е [[Италия|италиански]] [[композитор]] и [[Музикално образование|музикален педагог по музика]].

Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпащаизпраща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пишенаписва няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].

От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'', които са представенипоставени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се нелечимо.