Захарий Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
добавки за 1881 |
||
Ред 43:
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. От самото начало на въстанието става част от [[Хвърковатата чета]] на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]], отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на [[Стара планина]], но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, се озовава в [[Пловдив]], а по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободения вече град [[Търново]] (1877).
След Освобождението от османско владичество е член на окръжния съд в Търново (1880), а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). През този период с публикациите си във вестниците „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ и „Работник“, на който става и редактор, той придобива известност като представител на радикалното крило в [[Либерална партия|Либералната партия]]. Негова статия в „Работник“, разглеждаща убийството на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] като възможност за либерализиране на режима в Русия, предизвиква шумен скандал и е използвана от княз [[Александър I Български|Александър]] като аргумент, за да получи руска подкрепа за [[Преврат в България (1881)|преврата]] от април 1881 година.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 255}}</ref>
[[Файл:Bulgarian Secret Central Committee Plovdiv 1885.jpg|ляво|мини|250п|Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: [[Антон Мумджиев]], [[Тодор Гатев]], [[Продан Тишков]], Захарий Стоянов, [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], [[Иван Арабаджията]], неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: [[Иван Стоянович]] и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: [[Недялка Шилева]], [[Спиро Костов]], [[Димитър Ризов]], [[Петър Зографски]], [[Коста Паница]], [[Спас Турчев]]. Фотография на Димитър Кавра]]
При [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] отива в [[Пловдив]], където е служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882 – 1885). Оглавява [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]], който организира съединението на Източна Румелия с [[Княжество България]] (1885). Установява се в [[София]] от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия.
Народен представител в V-то Обикновено Народно събрание (1887). Негов подпредседател (1887) и председател (1888 – 1889).
| |||