Разлика между версии на „Триене“

редакция без резюме
(Added content.)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
[[Файл:Free Body Diagram.png|мини|250px|]]
[[File:Friction surface microstructure.png|thumb|250px|Схема на триещи се повърхности (с голямо увеличение на неравностите на повърхностите)]]
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. То води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване. Триенето е обект на изследване от науката '''[[трибология]]''', която изучава същността на това явление при движение на телата едно спрямо друго, както и недостатъците или предимствата при използването му в различни технически средства. [[Леонардо да Винчи]] (1452- – 1519) е първият, който се занимава със законите на триенето. Триенето е по-голямо при по-неравни повърхности.
 
== Сила на триене ==
В случая на сцепление '''силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
 
: <math>F_f = \mu_fF_p </math>
 
където '''F<sub>f</sub>''' е силата на триене, '''F<sub>p</sub>''' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а '''μ<sub>f</sub>''' е коефициентът на триене.
 
При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление.
 
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.
 
== Коефициент на триене ==
'''Коефициентът на триене''' '''μ<sub>f</sub>''' е безразмерно число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Този коефициент за повечето материали не превишава 1 и обикновено е в диапазона между 0,1 и 0,5. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]].
 
Ако коефициентът на триене '''μ<sub>f</sub> > 1 ''', това означава, че силата на триене е значителна, че освен силата перпендикулярна на контактната повърхнина (например породена от теглото), между триещите се повърхности има и адхезия. Изчислението на коефициентът трябва да отчете и нейното влияние и това се прави с формулата от закона на Амонтон – Кулон:
 
:::: <math>\mu_f ={F_\mathrm{f} \over F_\mathrm{p} + F_\mathrm{a}}</math>.
 
Разработени са методи за измерване на коефициентите на триене между отделни материали, които намират практическо приложение в т. нар. система за измерване '''трибометрия'''. <ref>Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, превод от френски и съставителство проф. д-р фн Петко Девененски, Издателство Мартилен, София, 1995, с.250 ISBN 954-598-041-9 </ref> За ползване при конструкторски или други разработки и изчисления са създадени специализирани таблици. <ref> http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef</ref>
 
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък]]а по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
 
==Видове триене==
 
== Видове триене ==
[[Триене при покой]]