Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Томас Сас никога не е заявявал директно, че е антипсихиатър, но идеите му са антипсихиатрични. Като цяло, антипсихиатрията споделя следните виждания: психични заболявания не съществуват, не се подкрепя принудителното лечение и е против методи на лечение като лоботомия, [[Електроконвулсивна терапия|електроконвулсивна]] терапия или [[Медикамент|медикаменти]]. Всичко това, според антипсихиатрията вреди на човек и е конспиративно обвързано с големите фармацевтични индустрии.
 
== Биография ==
Томас Сас е роден в еврейско семейство на 15 април 1920 г. в Унгария. През 1941 г. напуска родината си, за да се пресели в САЩ. По това време фашизмът е поставил под свое подчинение почти цяла Европа. Сас следва медицина в Синсинати и психиатрична специализация в Бостън и Чикаго. В Чикаго принадлежи към екипа на Психоаналитичния институт, където преподават Франц Александер и Хелене Дойч. От 1951 до 1956 г., Сас е преподавател по психоанализа в този институт. От 1956 г. той е професор по психиатрия в Щатския университет в Ню Йорк. Сас отрано изказва критични забележки към психиатрията и психоанализата. През 1961 г. става прочут с книгата си „Митът за психичната болест“. Оттогава той постоянно напада с тежки думи своите колеги по психотерапия, а също така лечебната и болнична практика на психиатрите. Други известни заглавия са книгите му „Право, свобода и психиатрия“ (1963), „Изфабрикуването на лудостта“ (1974), „Ритуалът на дрогата“ (1978), „Шизофренията – свещеният символ на психиатрията“ (1979), „Теология на медицината“ (1980), „Митът за психотерапията“ (1982). Във всички тези текстове кипи страстна борба. Според Томас Сас, така наречените „болни“ не бива да се лекуват чрез електрошокове, инсулинолечение, лоботомия и „химически усмирителни ризи“, защото става дума за „хора с нарушена комуникация“. Това означава, че тези хора не са болни, в медицинския смисъл на думата и срещу тях се извършват неетични процедури.<ref>Психоанализа Класиците – Йозеф Ратнер</ref>
 
== Идеи ==
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват (измислят) така наречените „психични болести“, които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.
 
 </blockquote>
 
В едно интервю от 2009 г. Томас Сас се разграничава като участник в Сциентологията и обяснява причината за сътрудничеството си с гражданската комисия (CCHR):<blockquote>„След като дълго бях учреден като критик на психиатрията, се присъединих към организацията, понеже тогава те бяха единствената организация и все още са, </blockquote><blockquote>която имаше достъп до пари и адвокати. Тя имаше активен опит да освобождава пациенти, които бяха затворени в психиатрични болници, които не са извършили престъпления и искаха да се измъкнат от болницата. Това за мен беше </blockquote><blockquote>много основателна причина. Аз съм атеист. Не вярвам в християнството, в юдаизма, в исляма, в будизма и не вярвам в Сциентологията. Нямам нищо общо със Сциентологията.“</blockquote>Видният критик на [[Сциентология]]та Майк Гьормез посочва, че сътрудничеството между Сас и Сциентологичната църква е било наивно, лекомислено и морално съмнително. Той обвинява Сас за това, че е позволил да бъде така използван от организацията.
 
Стивън Шарфщайн (психолог и психиатър) сравнява протестиращите сциентолози като противници от всякакъв вид. Лекарите, казва Шарфщайн, търсят истината върху научна основа и постигат възпроизведими резултати чрез научни изследвания. Докато сциентолозите представляват точно обратното. Те образуват едно анти-научно движение, заедно с групи като фанатици на сексуалното въздържание, защитници на интелигентния дизайн, отричащите глобалното затопляне, противници на ваксините, хомофоби и противници на изследванията на стволови клетки.<ref>American Journal of Psychiatry, Oktober 2006, von Steven S. Sharfstein</ref>