Раймон дьо Поатие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пунктуация: ,.---->.; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 19:
Когато кръстоносният поход окончателно се проваля и към началото на лятото 1149 година, кръстоносците се разотиват, князът на Антиохия се оказва сам с противника си Нур-Ед-Дин. Раймон намира не лош съюзник сред мюсюлманските съседи — вождът на асасините, кюрдският шейх известен с името Али Ибн-Вафа. Започват размени на удари между християните и мюсюлманите-шеити с мюсюлмани-сюнити, с променлив успех и баланс на силите до момента, когато Нур-Ед-Дин не обсажда замъка Инаб. Раймон не може да си позволи противника да го лиши от тази крепост, защото със загубата и се губи възможността да се контролира положението на делата на изток от река Оронт, на която се намира Антиохия.
Нур-ед-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска, и премисля. Войската на Раймон наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур Ед-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлят в атака за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това, отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър, и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасините. Да се победи в такива условия и даже само да си проправят път става невъзможно.
== Смъртта на Раймон ==
| |||