Епископски комплекс с базилика (Сандански): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Melqkov (беседа | приноси)
м Сложени са нови снимки на базиликата от 2018
Melqkov (беседа | приноси)
Качени са снимки на Базиликата през 2018-та година
Ред 59:
 
През раннохристиянския период в централния кораб е била поставяна и катедра – [[амвон]], какъвто е разкрит и в Епископската базилика, с формата на кръст с издължени рамене. От IV век амвонът е мястото на певците и свещениците, когато произнасят проповедите си. Оттук се е четяло Евангелието и други свещени книги от специални четци.
[[Файл:Базиликата в Сандански.jpg|мини|313x313пкс|alt=|Епископската Базилика през 2018г.]]
В източната част на главния кораб е имало [[презвитериум]] с размери 7,95 x 6,2 метра. Той е имал вход от север и от запад, като от запад е бил с [[портик]]. Подовото покритие на презвитериума е било изпълнено в [[мозайка]] „[[опус сектиле]]“ върху подложка от розов хоросан. Мозайката се състои от сравнително големи фрагменти и е трицветна – бяло, синьо и виолетово. Представлява сложна плетеница от [[окръжност]]и. [[Олтар]]ната преграда е изградена от преупотребени мраморни архитрави, които я отделят от централния кораб. Великолепието на презвитерия се допълвало от богатата пластична украса на преградните плочи с релефи от евангелския цикъл. Откритите в голямо количество фрагменти от преградата с човешки изображения върху тях, представляват едни от най-интересните и значими паметници на раннохристиянското изкуство и култура. Такива преградни плочи са новост в мраморно-пластичната орнаментика на базиликите от този период в България.
[[Файл:Базиликата в Сандански (отвътре).jpg|мини|314x314пкс]]
[[Файл:Базиликата в Сандански- Кръщелня.jpg|мини|314x314пкс|Кръщелня]]
Апсидата е вградена в дебелината на дъгата, очертаваща се с правоъгълна рамка. Изграждането на олтарното пространство показва особености редки за църковното строителство в българските земи, но добре познати от паметниците от Източен [[Илирик]]. Извън апсидата са иззидани по три еднакви седалки без облегалки, разположени от дясно и отляво на [[олтар]]а. Според изискванията на култа седалките са били предназначени за свещениците, участващи в богослужението, водено от епископа. Този вид синтрон, известен като „гръцки“, се състои от два елемента: полукръгла абсида с трон по средата за епископа, седалки плътно до дъгата на абсидата и срещуположно изградени седалки извън нея, какъвто е и нашия случай. Тронът не е разкрит. Синтрон от този тип, широко застъпен в сакралната архитектура на Гърция, не е познат от базиликите в България. Наличието на повдигнати пейки е особеност на гръцките базилики.