Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 77:
* [[Преден отряд]] (12 000 войника), командир генерал-лейтенат [[Йосиф Гурко]], включва Българското Опълчение.
Чрез бързо придвижване на Предния отряд в [[Южна България]] и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната.<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 158 – 159</ref>
[[Файл:Boj u Ivanovo-Chiflik.jpg|мини|300px|Боят при [[Иваново (Област Русе)|Иваново]] чифлик, художник Павел Ковалевски]]
Ред 93:
Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 52</ref>
[[Файл:Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg|мини|230px|ляво|Позиция на Шипка, художник Василий Верешчагин]]
''Епопеята на Шипка'' осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България и съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава [[Шипченски отряд|Шипченският отряд]]. В състава му е Българското опълчение.<ref>Дойнов Стефан, Българската общественост и Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), София, 1978</ref> Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор [[Николай Столетов]] и подкрепленията от части на [[Южен отряд|Южния отряд]] (командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната (вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 132 – 147</ref>).
[[Файл:Zahvat grivickogo reduta.jpg|мини|300px|Атака на Гривишкия редут, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Неуспешните атаки за [[Обсада на Плевен|превземане на Плевен]] блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)|поисканите от Румъния подкрепления]]. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември-1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен. Наложен е плътен блокаден пръстен.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 170 – 175</ref> (вж. [[Битка при Ловеч]], [[Битка при Горни Дъбник]], [[Битка при Телиш]], [[Битка при Враца]], [[Битка при Оряхово]], [[Битка при Тетевен]], [[Битка при Арабаконак]] и [[Битка при Елена]]). Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/[[10 декември]], Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на река [[Вит]]. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.
На Източния фронт руските сили налагат волята и стратегическия си план в битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]] и [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка-Тръстеник]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 223 – 230</ref>
Периодът на борбата за надмощие е с най-много усилия и жертви и за двете страни. Изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. Русия успява да мобилизира количествено и качествено по-големи ресурси за по-нататъшни настъпателни действия.
Ред 110:
[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Последван е от Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|Преминаването на Троянския отряд (командир генерал-лейтенант Павел Карцов)]] отвлича вниманието на османското командване от направлението на главният удар.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 199 – 207</ref> На 28 декември/[[9 януари]], Южният отряд в [[Шейновска битка]] обкръжава и пленява Централната армия (командир [[Вейсел паша]]). На османските въоръжени сили са нанесени непоправими загуби.
Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировката на [[Сюлейман паша]]. На 4/[[16 януари]] е превзет [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]], а на 8/[[20 януари]] руските войски влизат в [[Одрин]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 230 – 235</ref>
== Кавказки театър на военните действия ==
| |||