Сава Дацов: Разлика между версии

м
интервал
м (интервал)
След [[Освобождение]]то се установава в [[София]]. [[Главен секретар]] на [[Министерство на земеделието и търговията|Министерството на земеделието и търговията]].
 
През [[1884]] година заедно с [[Михалаки Георгиев]] е съосновател на първото земеделско списание в България ''(„[[Домакин]]“)''. През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.<ref name="Панчов">Панчов, Младен. С. Ж. Дацов – 70-годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928, с. 63 – 67.</ref> Дацов е един от основателите на [[Българско земеделско дружество|Българското земеделско дружество]] и редактор на неговия орган ''вестник „[[Орало]]“''. Пръв председател на българското [[пчеларско дружество]].
 
Дацов е сред основателите на Икономическото дружество и на дружеството на българските [[публицист]]и<ref name="Панчов" />. Член е на дружеството на българските агрономи. Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885 – 1888) на [[Българското книжовно дружество]]. Дописен член ([[1898]]) и редовен член ([[1892]]) на БАН. Изявен дарител. Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на [[българщина]]та в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет ([[1917]])<ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2}}</ref>.