Судак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м <ref>[http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args205.htm Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь,гл.28., 1989]</ref>) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
'''Суда́к''' е [[град]] на [[Крим]]ския полуостров (територия, оспорвана от [[Украйна]] и [[Русия]]).
== История ==
Градът е основан вероятно през [[212]] година. През Средните векове носи гръцкото име '''Сугдея''' (''Σουγδαια'') и италианското '''Солдая''' (''Soldaia''), а славянското му име е '''Суро́ж'''.
През VII-VIII век Кримският полуостров е поделен между [[хазари]]те на изток и [[Византия]] на запад, като Судак попада в граничния район между двете държави. В ''[[Житие]]то на Стефан, епископ на Сурож'' в този период, се съобщава, че "войнствен и силен руски княз" с многочислена войска пристига пред Сурож, събаря железните врати и разграбва града и църквата му<ref>[http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args205.htm Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989]</ref>.
През ХІХ век градът е завладян от [[Селджуки|селджукските турци]], а от 1204 година е колония на [[Венецианската република]]. През следващите векове е разорен и разрушен от [[монголи]]те, но се възстановява бързо. От 1365 година е завладян от [[Генуезката република]] и е включен в състава на нейните кримски колонии. През 1475 г. е завладян от [[Османска империя|османските турци]] и започва период на дълговековен упадък.
От 1783 година влиза в състава на [[Русия]] почти обезлюден. Добива отново статут на град едва през 1982 година.
[[Файл:Sudak panorama.JPG|700px|
== Крепост ==
Ред 40:
Крепостта е разположена върху скален нос с конусовидна форма. На руски сега се ползва руското име “Крепостная”, а по-старото му турско име е “Къзкулебурун” или нос “Момина кула” - вероятно първоначалното име на крепостта е било свързано с името “Момина кула”. Сега се нарича “Генуезка”. Всъщност генуезците ремонтират и надстрояват зидове от по-ранна епоха, без да променят съществено планировката на крепостта. Зидарията в основите съвпада по вид със зидарията от каменните дворци в [[Плиска]], първата столица на [[Дунавска България]].
Изключително подходящото разположение на крепостта и мощните отбранителни съоръжения я правят почти непристъпна: от запад достъпът е труден, от юг и изток скалите са отвесни към морето, а от североизток е изкопан дълбок ров. В крепостта има 2 реда на отбрана: долен и горен. Долният е защитен от зид с височина между 6 и 8 метра и с дебелина около 2 метра. Зидът е укрепен от 14 бойни кули (високи 15 метра) и главен вход. Всяка кула е била наречена на генуезки консулал, по чието време е била построена. Запазени са надписи на средновековен латински. Горният ред на отбрана включва наблюдателна кула и консулски замък, заградени от стена, която върви по самия ръб на скалата. Между горния и долния зид е бил разположен градът.
Още не са приключили археологическите проучвания в крепостта, но са открити много графити по камъните, керамични съдове, оръжия и други артефакти от времето на Ранното Средновековие.
| |||