Георги Караманев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
 
== Биография ==
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. [[Брезово]], после Института по народно стопанство „Плеханов“ – [[Москва]]. Започва кариерата си като комсомолски секретар в [[Пловдив]]. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на [[БКП]]. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на [[ДКМС]]. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142</ref> Дългогодишен народен представител от Пловдив, [[Видин]], [[София]]. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През [[1971]] поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от [[Пеко Таков]], на който е до януари [[1984]]г , когато е избран след структурни промени в правителството за министър на търговията с потребителски стоки какъвтое до януари [[1986]]г когато министерството е закрито , а Георги Караманев е преизбран за заместник-председател на Министерския съвет какъвто е от [[1982]] и продължава да е до август [[1987]]г и е избран и за председател на Социалния съвет при МС , на който пост също е до август 1987г когато този съвет е закрит.От [[191987]] до юни [[1988]]г Георги Караманев е председател на създадената Асоциация "Търговия и услуги" която е стопанска обществена организация доброволен съюз на самоуправляващите се стопански предприятия в областта на търговията и услугите. Асоциацията е закрита през юни 1988г , а през юли [[1988]], Георги Караманев е назначен за посланик в [[Република Гърция]] какъвто е до март [[1991]]г когато е освободен от поста и пенсиониран. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на [[ЦК на БКП]]. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в Пето,Шесто ,Седмо , Осмо и Девето народно събрание.
 
През [[1991]] е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. През 1993г е обвинен по Дело номер 3 за подписани в качеството му на Зам.председател на Министерския съвет правителствени решения предоставени безвъзмездни помощи на страни от Третия свят. Делото е прекратено през 2000г .В края на [[2008]] г. осъждат заедно със [[Стоян Михайлов]], [[Станиш Бонев]], [[Емил Христов]], [[Милко Балев]], [[Йордан Йотов]], [[Григор Стоичков]], [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] България в [[Европейски съд|Европейския съд]] по правата на човека в [[Страсбург]] за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X</ref>.