Усилвател: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове; форматиране: 14x тире, 13x заглавие-стил, 10x нов ред, 5x кавички, 24 интервала (ползвайки Advisor)
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{друго значение|усилвател в електрониката|други значения|Усилвател (пояснение)}}
[[FileФайл:Electronic Amplifier Class A - bipolar.svg|thumbмини|250px|Усилвател клас А]]
'''Електронният усилвател''' е електрическа схема с активни [[електронен компонент|електронни елементи]]. При него входният сигнал ([[електрическо напрежение]] или [[електрически ток]]), поражда усилен многократно изходен сигнал със същата форма, защото вградените в него електронни елементи увеличават амплитудата на напрежението, тока или [[мощност]]та на изхода на усилвателя.
 
Ред 28:
* Усилвател с обща решетка или съответно с [[обща база]].
* Усилвател с общ анод или съответно с [[общ колектор]].
[[FileФайл:Classes of amplifier operation.svg|thumbмини|Ъгли на отсечка от полувълната на сигнала за усилватели, работещи в различни режими]]
 
=== Положението на работната точка на усилвателя ===
От избора на схемната реализация на един усилвател и работната точка от [[волт-амперна характеристика|волт-амперната му характеристика]] зависи как се обработва входният сигнал и се различават следните видове усилватели:
 
* '''Усилватели клас А''' – работната точка се намира в линейната част на характеристиката, което означава, че нелинейните изкривявания са малки, но и [[Коефициент_на_полезно_действиеКоефициент на полезно действие|КПД]] също е малък. Затова се използва само в първите стъпала на усилвателя, там където нивото на сигналите е ниско, при по-големи входни сигнали има опасност от ограничаване на изходния сигнал и до поява на големи нелинейни изкривявания.
* '''Усилватели клас АВ''' – работната точка се намира между клас А и клас В така, че се избягва закривената част на характеристиката, с което се избягват камбановидните изкривявания. Нелинейните изкривявания са по-големи от клас А и по-малки от клас В. КПД също е голямо, но по-малко от клас В.
* '''Усилватели клас В''' – работната точка се намира в началото на характеристиката, следователно изкривяванията са големи. Ъгълът на отсечка е Θ=90°. Характерно за класа е наличието на четни хармоници, поради което се използва при двутактовите усилвателни стъпала, като те се компенсират. Средният КПД за режим клас В е голям.
Ред 132:
k=SQRT(U<sub>2</sub><sup>2</sup>+U<sub>3</sub><sup>2</sup>+...)/U<sub>1</sub>
 
, където
U<sub>1</sub> e амплитудата на първия хармоник,
U<sub>2</sub> e амплитудата на втория хармоник...
[[FileФайл:Noise effect.svg|thumbмини|Ефект на шумовете върху качеството на усилвания сигнал]]
* '''Честотни изкривявания на правоъгълни сигнали'''. За такива изкривявания се анализира влиянието на хармоничните върху фронтовете и формата на амплитудата на изходния сигнал.
* '''Фонов шум на усилвателя.''' За определяне фоновия шум на усилвателя се измерва изходното напрежение при липса на входен сигнал, а регулиращият потенциометър е поставен в положение максимум. Колкото е по-малко изходното напрежение, толкова усилвателят е по-качествен. Има разработени специални електронни схеми за потискане на фоновия шум при липса на сигнал.
* '''Амплитудна характеристика''' Тя показва зависимостта на изходното от входното напрежение.
* '''Динамичен обхват''' Той се определя от отношението на максималното ниво на входа (при условие че коефициента на нелинейни изкривявания не превишава зададена стойност), към нивото което е необходимо сигнала да се различава добре от шумовете.
* '''[[Коефициент_на_полезно_действиеКоефициент на полезно действие|КПД]]'''
 
== Източници ==