Биосферен резерват: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Wikiknol (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Biosphere Reserves.svg|мини|250px|Карта, показваща световната мрежа на биосферните резервати от 2009 г.]]
Според първоначалната концепция '''Биосферният резерват''' представлява строго охранявана територия с уникална [[флора]] и [[фауна]] и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на [[екосистема]]та. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което [[Човек (вид)|човешкият вид]] оказва на природата. В последствие концепцията търпи промени и през 1995 г. се провежда Втори световен конгрес за биосферните резервати в гр. Севиля, Испания, където е приета нова стратегия за биосферните резервати/паркове (<ref>Севилска стратегия</ref>), която обръща внимание на възможностите за насърчаване на решения за съчетаване на опазването на биологичното разнообразие с устойчивото му използване. По този начин ''биосферните паркове'' следва да се превърнат в пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности.
 
Създаването на [[Световна мрежа на биосферните резервати]] е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през [[1970]] г. от [[Организация на Обединените нации за образование, наука и култура|Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура]] (ЮНЕСКО).
Ред 13:
 
== Структура на съвременни биосферни резервати/паркове ==
В съответствие със Севилската стратегия съвременните биосферни паркове трябва да отговарят на следните три взаимнодопълващи се функции: <br>
<br>''Консервационна –'' допринася за опазването на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие;
<br> ''Развиваща'' – насърчава социо-културно и екологично устойчивото икономическо и човешко развитие и
<br> ''Логистична'' – подкрепа на демонстрационни проекти, природозащитно обучение и квалификация, изследвания и мониторинг, свързани с локални, регионални, национални и глобални проблеми на опазването и устойчивото развитие.
 
Интеграцията на трите функции би следвало да превърне биосферните паркове в територии, подходящи за проучване и демонстриране на подходи за опазване и устойчиво развитие на регионално ниво.
Ред 33:
 
{| class="wikitable" width="70%"
|--
! width="30%" | Биосферен резерват/парк
! width="30%" | Местоположение
Ред 39:
! width="20%" | Площ (ha)
! width="30%" | Снимка
|--
|-----
|[[Алиботуш]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Славянка]] || [[1951]] || 1628 ||
|--
|-----
|[[Баюви дупки - Джинджирица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Пирин]] || [[1934]] || 2873 ||
|--
|-----
|[[Бистришко бранище]](биосферен резерват от стар тип)|| [[Витоша]] || [[1934]] || 1061.6 ||
|--
|-----
|[[Биосферен парк Централен Балкан]] включващ старите биосферни резервати [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Джендема]], [[Стенето]], [[Царичина (резерват)|Царичина]] и територията на общините Троян, Карлово, Павел Баня, Антон и Севлиево || Боатин (Златишко-Тетевенска планина), Джендема (Калоферска планина), Стенето (Троянска планина), Царичина (Златишко-Тетевенска планина) || Боатин [[1948]], Джендема [[1953]], Стенето [[1979]], Царичина [[1949]] (разширен през 2017 г.)|| 369003,92 ||[[Файл:Kalofersko praskalo waterfall.jpg|мини|Kalofersko praskalo waterfall]]
|--
|-----
|[[Мантарица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Западни Родопи]] || [[1968]] || 1069,2 ||
|--
|-----
|[[Парангалица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Рила]] || [[1933]] || 1509 ||
|--
|-----
|[[Биосферен парк Сребърна]] включващ [[Сребърна (резерват)|Сребърна]] и цялата територия на [[община Силистра]] || [[Сребърна (езеро)|езеро Сребърна]] || [[1948]] (разширен през 2017 г.) || 52005.2797 || [[Файл:Езерото Сребърна.jpg|200px]]
|--
 
|-----
|[[Биосферен парк Узунбуджак]] включващ [[Узунбоджак]] и цялата територия на [[община Малко Търново]] || [[Странджа]] || [[1956]] (разширен през 2017 г.)|| 78 425,31 ||
|--
 
|-----
|[[Биосферен парк Червената стена]] включващ [[Червената стена]] и цялата територия на [[община Асеновград]]|| [[Западни Родопи]] || [[1962]] (разширен през 2017 г.) || 65409,399 || [[Файл:Червената стена8.jpg|200px]]
|--
|-----
|[[Чупрене (резерват)|Чупрене]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Стара планина|Чипровска планина]] || [[1973]] || 1439,2 ||
|}
Line 82 ⟶ 70:
 
== Източници ==
<references/>
Петрова, А. и Владимиров, В., 2011. Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB, UNЕSCO) – 40 години дейност, VІІ Национална конференция по ботаника, София, 2011/ Пленарни доклади <references/>
 
== Допълнителна литература ==
* Петрова, А. и Владимиров, В., 2011. Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB, UNЕSCO) – 40 години дейност, VІІ Национална конференция по ботаника, София, 2011/ Пленарни доклади <references/>
* [http://www.moew.government.bg/bg/yunesko-odobri-chetiri-bulgarski-biosferni-rezervata/ МОСВ, ЮНЕСКО одобри четири български биосферни резервата]
* [http://www.troyan.bg/news/news1/2328-tzentralen-balkan-obyaven-za-biosferen-rezervat-ot-yunesko.html Централен Балкан обявен за биосферен резерват от ЮНЕСКО]