Ханс Гайгер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 24:
Той е едно от 5-те деца в семейство на професор. Започва да следва математика и физика през 1902 г. в университета на Ерланген и защитава докторат през 1906 г., въз основа на който бива приет за асистент по физика на Артър Шустер (германски евреин) в [[Манчестърски университет|университета в Манчестър]]. След пенсионирането на Шустер продължава при наследилия го [[Ърнест Ръдърфорд]]. Ръдърфорд преценява добре способностите на Гайгер и му възлага много повече изследователска работа, отколкото преподавателска.
 
[[FileФайл:Geiger-Rutherford.jpg|мини|240px|вляволяво|Ханс Гайгер и [[Ърнест Ръдърфорд]], ок. 1905 г.]]
През 1908 г. Ханс Гайгер създава гореспоменатия брояч.През 1909 г. заедно с новопостъпилия младеж Ърнест Марсдън провежда прочутия [[експеримент Гайгер-Марсдън]], който променя тогавашната представа за атома и посочва, че атомът има ядро. Една класация поставя експеримента сред 10-те най-красиви физични експерименти за всички времена<ref>[http://physics-animations.com/Physics/English/top10.htm Science's 10 Most Beautiful Physics Experiments, The New York Times]</ref>. През следващите две години Ръдърфорд успява да обясни теоретично експеримента и през 1911 г. предлага [[Модел на Ръдърфорд|планетарния модел на атома]].
 
Ред 37:
Боте работи под ръководството на Гайгер до 1925 г. и го наследява в Берлинската лаборатория след като Гайгер се премества в Кил.През 1924 г. двамата изследват [[ефект на Комптън|ефекта на Комптън]], потвърждават квантовата теория и създават [[метода на съвпаденията]] за регистриране на частици със зададени между тях корелации в пространството и времето<ref>ELKE MAIER, [http://www.mpg.de/4444655/S005_Flashback_092-093.pdf „Particle Billiards, Captured on Film“]</ref>. За този метод и направените с негова помощ открития Боте получава [[Нобелова награда]] през 1954 г. По това време Гайгер вече е починал.
 
[[FileФайл:Early Geiger counter, made by Hans Geiger, 1932. (9663806938).jpg|мини|260px|Гайгеров брояч, създаден от Ханс Гайгер през 1932 г.]]
Мюлер е докторант при Гайгер в университета на Кил.През 1928 г. двамата усъвършенстват датчика на Гайгеровия брояч, увеличават чувствителността му и той започва да разпознава и бета-лъчи, както и йонизиращи фотони. Новата подобрена версия е наречена на двамата – Гайгер-Мюлеров брояч, а [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] в Лондон присъжда на Гайгер медала Хюз (The Hughes Medal) за 1929 г. Впоследствие Мюлер успешно работи като индустриален физик за различни предприятия в Германия, Австралия и САЩ.
 
Когато се пише за Гайгер, често се отправят критики за поведението му по време на нацисткия режим. Например, описва се как в Тюбинген, след като е бил помолен за помощ, той е отказал да се застъпи за уволнен колега, чиято майка била еврейка.
 
Като един от водещите учени в немската ядрена физика, през 1939 г. Гайгер е включен в състава на т.н. [[Уранов клуб]] (Uranverein). Клубът е част от нацисткия проект за създаването на [[атомно оръжие]], чийто еквивалент в Америка, в много по-големи мащаби, е [[Манхатън (проект)|проектът „Манхатън“]]. Поради липса на индустриален капацитет през последните години на войната обаче, в Германия не можа да бъде създадена [[атомна бомба]].
 
В интерес на справедливостта трябва да се спомене фактът, че в края на 1936 г. Ханс Гайгер, [[Вернер Хайзенберг]] и [[Макс Вин]] съставят меморандум, в който се опълчват срещу преследването на учените по страниците на национал-социалистическия печат, причиняващо отлив на студентите от специалностите теоретична и експериментална физика. Меморандумът е подписан от 75 физици и има успех. Атаките по вестниците спират.
Ред 50:
През последните си години Гайгер е повален от остра форма на [[ревматизъм]], придобит в окопите по време на Първата световна война, и е принуден да работи у дома си. Постепенно усложненията от болестта надделяват и Гайгер умира на една все още добра за творчество възраст (63 години) на 24 септември 1945 г.
 
Макар и неполучил Нобелова награда за своите приноси в науката, Ханс Гайгер увековечава името си с Гайгеровия брояч, който, заедно с неговите по-нататъшни усъвършенствания, е спасил или удължил живота на многобройни учени, специалисти, военни и редови хора, работили или попаднали в радиационна среда.
 
== Бележки ==