Отваря главното меню

Промени

м
интервал; козметични промени
== Съдържание на термина хип-хоп ==
=== Диджейинг ===
В началото, на популярните партита в [[Общежитие|общежития]] и квартали се пуска предимно [[фънк]], [[диско]] и [[соул]] музика. [[Диджей|Диджеите]] постепенно осъзнават, че [[песен]]та може да въздейства върху [[публика]]та с най-[[танц]]увалната си и приятна част. Те разширяват и наслагват [[ритъм]]а и&#768;ѝ, използвайки [[аудио миксер]]и и [[Плоча|плочи]]. По това време техниката вече е позната в карибската страна [[Ямайка]], произвеждаща звученето на [[Дъб (музикален стил)|дъб музиката]]. Разпространява се чрез имиграционните среди в [[Ню Йорк]], благодарение на „кръстника на хип-хопа“ [[DJ Kool Herc]] (Диджей Кул Хърк). Използването на този метод по-късно довежда до развитието на [[микс]]ирането, [[семпъл|семплирането]], [[ремикс]]ирането, а и на ''скрачинг'' (''scratching'') техниката в лицето на [[DJ Grandmaster Flash]] (Диджей Грандмастър Флаш). Първичните дискотеки на тези партита на открито се отличават със следната особеност: подвижна инструментална екипировка. Тази звукова система замества изпълненията на ямайските музиканти, чиято музикална техника и звучене на т. нар. дъб музика пренася културата на Ямайка в Ню Йорк. Принос за това има диджеят от ямайски произход [[Кул Хърк]]. Басът трябва да се чува възможно най-силно, като по този начин слушателите изпитват усещането, че се намират в истинска [[дискотека]]. Тогавашните диджеи носят „златна“ корона на главата си по време на цялата тази церемония на музика и забава. Най-вече той се съревновава с друг като него.<sup>''неясно''</sup> С откъслечни викове и повелителни възклицания те подканват публиката да се енергизира под звуците на повтарящи се откъси от въртящата се плоча. Друга подобна техника е „рязането“ на части между строфите, докато в този момент подреждат като фон силен [[Бас (музикален термин)|бас]] и височини на тонове и [[трептене]]. Кул Хърк рядко дава възможност на тълпата да дочака края на цялата песен, и вместо това ги сменя често, като акцентира върху най-„горещите“ (пикови) моменти. За около трийсет секунди оставя звученето на [[барабани]], бас и [[Струна|струни]] да въздейства на танцуващите. Този момент се нарича ''break'' ('пауза'). С повторения от две еднакви копия на плоча и обръщане на други две, той изобретява техниката ''breakbeat'' (' брейкбийт ').
 
=== Брейкденс ===
На фона на музиката, която диджеят твори, танцуват т. нар. брейк банди (b-boys/b-girls). Освен, че [[полиция]]та преследва [[графити]] групите, [[вандализъм]] се приписва и на брейк танцьорите (''the Rock Steady Crew'', ''The Air Force Crew'', ''The Rock City Crew'', ''NYC Breakers'' и др.) В процеса на развитието си танцът бива завладян от [[електрик буги]] движения (роботизирани чупки, гарнирани с налудничави мимики на лицето, с което имитират опит за бягство от въображаема стъклена кутия), а някои от стилистичните му елементи вдъхновяват изпълнители като [[Майкъл Джаксън]] с прословутата брейкденс стъпка [[лунна походка]] (''moonwalk'', ''мунуо&#768;кмунуо̀к''). [[Импровизация]] (''freestyle''), [[акробатика]], въртене върху лакът, гръб, рамо и глава са само част от ранните движения на елемента на хип-хоп културата – брейкденс стила – повлиян не само от специфичните звуци, но и от източните [[Бойно изкуство|бойни изкуства]] и [[филм]]и. Стилът е показан за пръв път пред широката публика във филма ''Beat Street'' (''Бийт Стрийт''). По въпроса кой пръв е популяризирал брейкинга може да се спори много.
 
=== Графити ===
 
== История и корени на хип-хопа ==
Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на „черното радио“ през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ''ранните'' записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC, рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Wап☺, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.
 
=== Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.) ===
Първите бели комерсиални рапъри ''The Beasty Boys'' предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са ''LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC,'' като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.
 
Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988 – 1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира и&#768;ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: ''политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап''. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като „black noise“, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата ''Public Enemy'' като „911 is a Joke“, „Fight the Power“ и „Hitler Day“ наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу „бялата Америка“. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като ''Boogie Down Productions'' (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: ''DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz''.
 
''Ice-T'' е считан за „политически“ рапър (има се предвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл "Killers”, издаден през 1984.