Хърбърт Хувър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 31:
Хувър минава през доста тежки и отегчителни дейности, докато е в училището, води записките на проф. Бранер, който също го взима да му помага през лятото при картографирането на планините [[Озарк]] в [[Арканзас]]. В геологическата лаборатория на Бранер Хувър среща Лу Хенри, дъщеря на банкер, родена в [[Уотърлу]], [[Айова]]. Лу му предава своята, идваща от Айова, любов към широките пространства и увереност в собствените си сили.
 
[[FileФайл:HHoover (retouched).jpg|мини|200px|30-годишният Хърбърт Хувър като минен инженер]]
Хувър завършва през май [[1895]] г., 3 месеца преди 21–ия си рожден ден. Напуска Станфорд с 40 долара в джоба си и никакви изгледи за работа. Но от този колеж, насред ливадата, той получава много повече от диплома по [[геология]]. Станфорд му дава чувство за идентичност, професия и бъдеща жена.
 
Ред 52:
След като служи с успех като секретар по търговията в администрациите на [[Уорън Хардинг]] и [[Калвин Кулидж]] и води спасителните операции след голямото наводнение в Мисури от [[1927]] г., Хувър е посочен за претендент от Републиканската партия в изборите от [[1928]] г. По този повод той казва ''„В цялата американска история никога не сме били по–близко от пълния триумф над бедността, отколкото сега.“'' Месеци по-късно стоковите пазари се сриват и страната поема спираловидно надолу в своето икономическо развитие, за да се стигне до [[Голямата депресия]].
 
[[FileФайл:Taft Hebert Hoover Oath.jpg|мини|Инаугурацията на Хувър]]
След срив на икономиката Хувър обявява, че ще продължи да поддържа бюджета балансиран, ще намали данъците и ще увеличи разходите за инфраструктурните проекти. Въпреки всичко той подписва Закона за митата Смут–Холи, който вдига митата за повече от 20 000 стоки, а по-късно през 1932 г. подписва и Закона за приходите, който повишава данъците и таксите, включително и пощенските такси. Тези закони често са сочени като причина за задълбочаването на депресията и са най–големите политически провали на Хувър. Политиката на [[Федерален резерв на САЩ|Федералния резерв]] за ограничаване на емитирането на пари (поради страх от [[инфлация]]) също е смятана от модерните икономисти за грешна тактика от гледна точка на тогавашната ситуация.
 
Ред 83:
С цел да плати всички тези инициативи Хувър се съгласява на едно от най–големите увеличения на данъците в американската история. Законът за приходите от 1932 г. повишава данъците за най–високите приходи от 25% на 63%. Данъкът върху сградите се удвоява, а корпоративните данъци се вдигат с 15%. Хувър насърчава Конгреса да разследва Нюйоркската стокова борса и този натиск води до различни реформи.
 
Мнозина считат, че горните мерки са доказателство за това, че Хувър води лява политика. По време на изборите от 1932 г. [[Франклин Д. Рузвелт]] обвинява президента, че харченето и данъците са прекалено високи, за повишаването на националния дълг и блокираната търговия, а и за милионите долари държавна помощ, налети в икономиката. Той атакува Хувър за това, че е ''„безразсъден и екстравагантен“'' в харченето, че иска „''всичко да централизира във Вашингтон възможно най–бързо.''“ и че е „''начело на администрацията, харчеща най–много в мирно време в цялата история досега''“. [[Джон Гарнър]] - кандидатът за вицепрезидент на Рузвелт, обвинява републиканците „''че водят страната надолу по пътя на [[социализъм|социализма]]''“.
 
Безработицата достига до 24,9 % в края на президентския мандат на Хувър през [[1933]] г., когато се счита, че депресията е достигнала до дъното. Въпреки масираните интервенции на неговия наследник икономиката има минимално подобрение, безработицата пада до 14,3% през 1937 г., а след това се повишава до 19 % вследствие на жестока рецесия. Едва в началото на 1940–те години икономиката се възстановява окончателно.
Ред 98:
 
== Годините след президентството ==
[[FileФайл:FDR Inauguration 1933.jpg|мини|Хувър с Франклин Рузвелт, 4 март 1933 г.]]
Опонентите в Конгреса, които саботират програмата му, за да извлекат собствени политически облаги, описват Хувър като жесток и безсърдечен президент.