Уикипедия

Индийски океан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
=== Климат ===
Климатът в северната част на океана е мусонен. През лятото, когато над Азия се развива област на ниско налягане, тук господстват югозападните ветрове, пренасящи екваториален въздух, а през зимата преобладават североизточните ветрове пренасящи тропичен въздух. На юг от 8 – 10°ю.ш. атмосферната циркулация се отличава с по-ясно изразено постоянство. Тук в тропическите (през лятото и в субтропическите) ширини господстват устойчивите югоизточни пасатни ветрове, а в умерените ширини – преместващи се от запад на изток извънтропически циклони. Често явление в западните му части през лятото и есента са ураганите. Средната температура на въздуха в северните му части през лятото е 25 – 27°С, а край бреговете на [[Африка]] – до 23°С. В южните му части, на 30°ю.ш. лятната температура се понижава до 20 – 25°С, на 50°ю.ш. до 5 – 6°С, а на юг от 60°ю.ш. – под 0°С. През зимата температурата на въздуха се изменя от 27,5°С на [[Екватора]], до 20°С в северната му част, до 15°С на 30°ю.ш., до 0 – 5°С на 50°ю.ш. и под 0°С южно от 55 – 60°ю.ш. В южните му субтропични ширини целогодишно температурата на въздуха на запад под влияние на топлото Мозамбикско течение е с 3 до 6°С по-висока от тази на изток, която е под влиянието на студеното Западноавстралийско течение. Облачността в мусонната му северна част през зимата е от 10 до 30%, а през лятото до 60 – 70%. Тук през лятото се наблюдава най-голямо количество валежи. Средната годишна сума на валежите в източната част на Арабско море и в Бенгалския залив е над 3000 mm , на Екватора 2000 – 3000 mm, а в западната част на Арабско море до 100 mm. В южните части на океана средната годишна облачност е 40 – 50%, а на юг от 40°ю.ш. – до 80%. Средногодишната сума на валежите в субтропичните райони е от 500 mm на изток, 1000 mm на запад, в умерените ширини над 1000 mm, а край бреговете на Антарктида се понижава до 250 mm.
 
=== Граници и геология ===
Дъното на Индийския океан е пресечено от север на юг от [[Източноиндийски хребет|Източноиндийския хребет]] с дължина около 5000 km, съединяващ се на юг с широкия [[Западноавстралийски хребет]]. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е [[Арабско-индийски хребет|Арабско-индийският]], на югозапад — [[Западноиндийски хребет|Западноиндийският]], а на югоизток — [[Югоизточноиндийски хребет|Югоизточноиндийският хребет]]. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 m дълбочина — карбонатни фораминиферови и коколитови [[Тиня|тини]], а на по-големи дълбочини — кремъчни тини или червени дълбоководни [[глина|глини]]. Континенталният [[шелф]] на Индийския океан е сравнително тесен, средно около 200 km. Изключение прави шелфът западно от Австралия, чиято ширина надхвърля 1000 km.▼
 
==== История на формиране на океана ====▼
В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди 140—130 милиона години), и след това започва да се образува младата падина на съвременния Индийски океан. През креда, дъното на океана се разраства за сметка на преместването на Индустан на север и намаляванета на площа на Тихия океан и океана [[Тетис (океан)|Тетис]]. В края на периода започва разпадането на единния Австрало-Антарктически континент. По същото време, в резултат на образуването на нова [[Рифт|рифтова зона]], Арабската плоча се отделя от Африканската и се образуват [[Червено море]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]. В началото на [[Кайнозой|кайнозойската ера]] разрастването на Индийския океан към страната на Тихия спира, но пръдлжава към страната на Тетис. В края на [[еоцен]]а — началото на [[олигоцен]]а, Индустан се сблъсква с Азиатския континент.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. издательство „Мысль“. 1984 г. стр. 142—191]</ref>▼
 
В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение са средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост 5—7 см на година. В същата посока, със скорост 3—6 см на година продължава движението си и Индустанската плоча. Арабската се движи на североизток със скорост 1—3 см на година. От Африканската по [[Източноафриканска рифтова долина|Източноафриканската рифтова зона]] продължава отделянето на [[Сомалийска плита|Сомалийската плоча]], която се движи със скорост 1—2 см на година в североизточна посока.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли1">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. „Мысль“. 1984 г. стр. 10—15]</ref> На 26 декември 2004 г. в Индийския океан, близо до остров [[Симьолуе (остров)|Симьолуе]], разположен край северозападния бряг на Суматра ([[Индонезия]]), се случва най-голямото земетресение в цялата история на наблюдението им — с магнитуд до 9,3. Причина е изместването на около 1 200 km (по някои оценки — 1600 km) земна кора на разстояние 15 м в зоната на субдукция, в резултат на което Индустанската плоча се подпъхва под [[Бирманска плоча|Бирманската]]. Земетресението предизвиква [[цунами]], нанесло огромни разрушения и причинило смъртта на до 300 хиляди души.<ref name="Землетрясение в Индийском океане в 2004 году">{{cite web|url=http://cynami.com/cunami-2004-goda.html|title=Землетрясение в Индийском океане в 2004 году. Данные цунами|publisher=Цунами.ком|accessdate=2012-06-20|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cdmJrTi|archivedate=2012-06-23}}</ref>.▼
 
=== Хидрология ===▼
Големите реки вливащи се в Индийския океан са сравнително малко. Това са [[Замбези]], [[Шат-ел-Араб]], [[Инд]], [[Ганг]], [[Брахмапутра]], [[Джуба (река)|Джуба]] и [[Иравади]]. Океанските течения са контролирани основно от мусоните. Образуват се две големи кръгови течения. Едното е в северното полукълбо и се движи в посока на часовниковата стрелка, второто е на юг от екватора и се движи обратно на часовниковата стрелка. През зимата благодарение на мусоните посоката на течението се променя. Дълбоководната циркулация се дължи на притока от Атлантическия океан, Червено море и антарктическите течения.▼
 
Северно от 20° южна ширина минималната температура на повърхността е 22&nbsp;°C. На юг от 40° южна ширина температурите на водата падат бързо. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5&nbsp;°C по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в [[екваториален климатичен пояс|екваториалния пояс]] е около 28&nbsp;°C, на юг от 60°ю.ш. - около 0&nbsp;°C. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1027 кг/м<sup>3</sup>) край [[Антарктида]]. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват [[ураган]]и. Вълните достигат височина 10-12 м. Приливи от 0,5 м (в открития океан) до 11,9 м ([[Камбейски залив]], [[Индия]]). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в [[тропичен климатичен пояс|тропичния]] и [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]].▼
 
=== Флора и фауна ===
Line 44 ⟶ 31:
Голяма част от океана лежи в тропическия и умерения пояс. В затоплените води живеят разнообразни корали, които са причина и са образуването на коралови атоли на места. Кораловите рифове са обитавани [[водни гъби]], [[иглокожи]] и риби. Водите на океана са обитавани от гигантски медузи, често достигащи до 1 m в диаметър. От гръбначните животни често срещани са морски костенурки, тюлени, делфини и други китообразни. Орнитофауната е представена от птици-фрегати, албатроси и няколко вида антарктически пингвини.
 
=== Геоложки строеж и релеф на дъното ===
 
▲==== ИсторияГеоложка история на формиране на океана ====
▲В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди 140—130 милиона години), и след това започва да се образува младата падина на съвременния Индийски океан. През кредакредата, дъното на океана се разраства за сметка на преместването на Индустан на север и намаляванетанамаляването на площаплощта на Тихия океан и океана [[Тетис (океан)|Тетис]]. В края на периода започва разпадането на единния Австрало-Антарктически континент. По същото време, в резултат на образуването на нова [[Рифт|рифтова зона]], Арабската плоча се отделя от Африканската и се образуват [[Червено море]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]. В началото на [[Кайнозой|кайнозойската ера]] разрастването на Индийския океан към страната на Тихия спира, но пръдлжава към страната на Тетис. В края на [[еоцен]]а — началото на [[олигоцен]]а, Индустан се сблъсква с Азиатския континент и се образува Алпо-Хималайската планинска система.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. издательство „Мысль“. 1984 г. стр. 142—191]</ref>
 
▲В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение са средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост 5—7 см на година. В същата посока, със скорост 3—6 см на година продължава движението си и Индустанската плоча. Арабската се движи на североизток със скорост 1—3 см на година. От Африканската по [[Източноафриканска рифтова долина|Източноафриканската рифтова зона]] продължава отделянето на [[Сомалийска плита|Сомалийската плоча]], която се движи със скорост 1—2 см на година в североизточна посока.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли1">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. „Мысль“. 1984 г. стр. 10—15]</ref> На 26 декември 2004 г. в Индийския океан, близо до остров [[Симьолуе (остров)|Симьолуе]], разположен край северозападния бряг на Суматра ([[Индонезия]]), се случва най-голямото земетресение в цялата история на наблюдението им — с магнитуд до 9,3. Причина е изместването на около 1  200 km (по някои оценки — 1600 km) земна кора на разстояние 15 м в зоната на субдукция, в резултат на което Индустанската плоча се подпъхва под [[Бирманска плоча|Бирманската]]. Земетресението предизвиква [[цунами]], нанесло огромни разрушения и причинило смъртта на до 300 хиляди души.<ref name="Землетрясение в Индийском океане в 2004 году">{{cite web|url=http://cynami.com/cunami-2004-goda.html|title=Землетрясение в Индийском океане в 2004 году. Данные цунами|publisher=Цунами.ком|accessdate=2012-06-20|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cdmJrTi|archivedate=2012-06-23}}</ref>.
 
=== Релеф на дъното ===
▲Дъното на Индийския океан е пресечено от север на юг от [[Източноиндийски хребет|Източноиндийския хребет]] с дължина около 5000&nbsp;km, съединяващ се на юг с широкия [[Западноавстралийски хребет]]. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е [[Арабско-индийски хребет|Арабско-индийскиятИндийският]], на югозапад&nbsp;— [[Западноиндийски хребет|Западноиндийският]], а на югоизток&nbsp;— [[Югоизточноиндийски хребет|Югоизточноиндийският хребет]]. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000&nbsp;m дълбочина&nbsp;— карбонатни фораминиферови и коколитови [[Тиня|тини]], а на по-големи дълбочини&nbsp;— кремъчни тини или червени дълбоководни [[глина|глини]]. Континенталният [[шелф]] на Индийския океан е сравнително тесен, средно около 200&nbsp;km. Изключение прави шелфът западно от Австралия, чиято ширина надхвърля 1000&nbsp;km.
 
==== Средноокеански хребет ====
[[Средноокеански хребет|Средноокеанският хребет]] дели дъното на Индийския океан на три сектора: Африкански, Индоавстралийски и Антарктически. Самият той се дели на четири средноокеански части: [[Западноиндийски хребет|Западноиндийски]], [[Арабскоиндийски хребет|АрабскоиндийскиАрабско-Индийски]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийски]] хребети и [[АвстралоантарктическоАвстрало-Антарктическо възвишение]]. Западноиндийският хребет е разположен в югозападната част на океана. За него са характерни подводен вулканизм, сеизмичност, кора от рифтогенален тип и рифтова структура на осовата зона. Той е пресечен от няколко океански разлома със субмеридионално положение. В района на [[Родригес (остров)|остров Родригес]] ([[Маскаренски острови|МаскаренскиМаскаренските архипелагострови]]) съществува така нареченото тройно съединение, където системата хребети се разделя на север на АрабскоиндийскиАрабско-Индийски хребет и на югозапад на Централноиндийски хребет. АрабскоиндийскиятАрабско-Индийският е образуван от основни скали, изявени са редица разломи със субмеридионално разположение, с които са свързани океански падини с дълбочина до 6,4 km. Северната част на хребета е пресечена от най-големия разлом — Оуен, по който северния край на хребата се е изместил с 250 km на север. Рифтовата зона продължава на запад в [[Аденски залив|Аденския залив]] и на север-северозапад в Червено море. Тук рифтовата зона е образувана от карбонатни отлагания от вулканична пепел.<ref name="Физическая география материков и океанов">[Физическая география материков и океанов. Под общей ред. А.М.Рябчикова. М. Высшая школа. 1988 г. стр. 527—530]</ref>
 
В югозападнаюгоизточна посока от тройното съединение се простира Централноиндийския хребет, притежаващ добре изразена рифтова и флангова зони, който завършва на юг с вулканичното [[плато Амстердам]] с вулканичните острови [[Сен Пол (остров)|Сен Пол]] и [[Амстердам (остров)|Амстердам]]. От това плато, на изток-югоизток се простира АвстралоантарктическотоАвстрало-Антарктическото възвишение. В източната си част, възвишението е разделено от серия меридионални разломи на редица сегменти, изместени една спрямо друга в медиална посока.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
 
==== Африканска част ====
Подводната граница на Африка има тесен шелф и ясно изразен континентален склон различно с ръб на платото и континентално подножие. В южната си част, африканския континент образува издадени на юг места: [[Агуляс (подводна банка)|подводната банка Агуляс]], [[Мозамбикски хребет|Мозамбикския]] и [[Мадагаскарски хребет|Мадагаскарския хребети]], образувани от земна кора от континентален тип. Континенталното подножие образува разширяваща се на юг покрай бреговете на [[Сомалия]] и [[Кения]] наклонена равнина, която продължава в [[Мозамбикски пролив|Мозамбикския проливпроток]] и заобикаля остров Мадагаскар от изток. На изток сектора преминава в [[Маскаренски хребет|Маскаренския хребет]], в северната част на който се намират Сейшелските острови.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
 
Повърхността на дъното на океана в тази част, особено покрай подводните хребети, е разчленена от множество била и котловини, свързани със зони на разломи със субмеридиална посока. Има много подводни [[вулкан|вулканични планини]], повечето от които са надстроени с [[корал]]ови образувания под формата на [[атол]]и и подводни коралови рифове. Между планинските възвишения има депресии по дъното на океана с хълмист и планински релеф — котловината Агуляс, [[Мозамбикска котловина|Мозамбикската]], [[Мадагаскарска котловина|Мадагаскарската]], [[Маскаренска котловина|Маскаренската]] и [[Сомалийска котловина|Сомалийската]] котловини. В Сомалийската и Маскаренската са образувани обширни плоски [[Абисална равнина|абисални равнини]], където постъпва значителен обем [[Теригенна утайка|теригенен]] и биогенен утаечен материал. В Мозамбикската котловина е разположена подводната долина на [[Замбези|реки Замбези]].<ref name="Физическая география материков и океанов" />
Line 59 ⟶ 55:
 
==== Подводна граница на Австралийския континент ====
Северната част на австралийския континент е обградена от широкия [[Сахулски шелф]] с множества коралови образувания. На юг шелфът се стеснява и отново разширява към крайбрежието на южна Австралия. Континенталният склон е образуван от гранични плата (най-големите от които са [[плато Ексмут|платото Ексмут]] и [[Платото на Натуралистите]]). В западната част на Западноавстралийската котловина са разположени възвишенията [[Зенит (възвишение)|Зенит]], [[Кювие (възвишение)|Кювие]] и други, които са части от континенталната структура. Между южната подводна граница на Австралия и [[Австралоантарктическо възвишение|АвстралоантарктическотоАвстрало-Антарктическото възвишение]] се намира малката [[Южноавстралийска котловина]], представляваща плоска абисална равнина.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
 
==== Антарктически сегмент ====
Антарктическата част е ограничена от Западноиндийския и Централноиндийския хребети, а от юг — от бреговете на [[Антарктида]]. Под въздействието на тектонични и гласиологични фактори, шелфът на Антарктида е вдълбочен. Широкият материков склон е прорязан от големи и широки каньони, по които се извършва оттока на студените води от шелфа в абисалните падини. Континенталното подножие на Антарктида се отличава с широки и значителни (до 1,5 км) големи неконсолидирани седименти.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
 
Най-голямата издатина на Антарктическия континент са [[Кергеленско плато|Кергеленското плато]], и вулканичните възвишение на [[Острови Принц Едуард|островите Принс-Эдуард]] и [[Острови Крозе|Крозе]], които делят антарктическия сектор на три котловини. На запад е разположена [[Африканско-Антарктическа котловина|Африканско-Антарктическата котловина]], която наполовина се намира в Атлантически океан. Голяма част от нейното дъно е плоска абисална равнина. Разположената на север [[котловина Крозе]] се отличава с хълмист релеф на дъното. [[Австрало-антарктическа котловина|Австрало-антарктическатаАнтарктическата котловина]], лежаща на изток от Кергелен, в южната си част е заета от плоска равнина, а в северната — от абисаотни хълмове.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
 
▲=== Хидрология ===
▲Големите реки вливащи се в Индийския океан са сравнително малко. Това са [[Замбези]], [[Шат-ел-Араб]], [[Инд]], [[Ганг]], [[Брахмапутра]], [[Джуба (река)|Джуба]] и [[Иравади]]. Океанските течения са контролирани основно от мусоните. Образуват се две големи кръгови течения. Едното е в северното полукълбо и се движи в посока на часовниковата стрелка, второто е на юг от екватора и се движи обратно на часовниковата стрелка. През зимата благодарение на мусоните посоката на течението се променя. Дълбоководната циркулация се дължи на притока от Атлантическия океан, Червено море и антарктическите течения.
 
▲Северно от 20° южна ширина минималната температура на повърхността е 22&nbsp;°C. На юг от 40° южна ширина температурите на водата падат бързо. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5&nbsp;°C по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в [[екваториален климатичен пояс|екваториалния пояс]] е около 28&nbsp;°C, на юг от 60°ю.ш. - около 0&nbsp;°C. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1027 кг/м<sup>3</sup>) край [[Антарктида]]. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват [[ураган]]и. Вълните достигат височина 10-12 м. Приливи от 0,5 м (в открития океан) до 11,9 м ([[Камбейски залив]], [[Индия]]). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в [[тропичен климатичен пояс|тропичния]] и [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]].
 
== История ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Индийски_океан“.