Индийски океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
== Геоложки строеж ==
В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди
В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение са средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост
▲==== Геоложка история на формиране на океана ====
▲В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди 140—130 милиона години), и след това започва да се образува младата падина на съвременния Индийски океан. През кредата, дъното на океана се разраства за сметка на преместването на Индустан на север и намаляването на площта на Тихия океан и океана [[Тетис (океан)|Тетис]]. В края на периода започва разпадането на единния Австрало-Антарктически континент. По същото време, в резултат на образуването на нова [[Рифт|рифтова зона]], Арабската плоча се отделя от Африканската и се образуват [[Червено море]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]. В началото на [[Кайнозой|кайнозойската ера]] разрастването на Индийския океан към страната на Тихия спира, но пръдлжава към страната на Тетис. В края на [[еоцен]]а — началото на [[олигоцен]]а, Индустан се сблъсква с Азиатския континент и се образува Алпо-Хималайската планинска система.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. издательство „Мысль“. 1984 г. стр. 142—191]</ref>
▲В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение са средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост 5—7 см на година. В същата посока, със скорост 3—6 см на година продължава движението си и Индустанската плоча. Арабската се движи на североизток със скорост 1—3 см на година. От Африканската по [[Източноафриканска рифтова долина|Източноафриканската рифтова зона]] продължава отделянето на [[Сомалийска плита|Сомалийската плоча]], която се движи със скорост 1—2 см на година в североизточна посока.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли1">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. „Мысль“. 1984 г. стр. 10—15]</ref> На 26 декември 2004 г. в Индийския океан, близо до остров [[Симьолуе (остров)|Симьолуе]], разположен край северозападния бряг на Суматра ([[Индонезия]]), се случва най-голямото земетресение в цялата история на наблюдението им — с магнитуд до 9,3. Причина е изместването на около 1 200 km (по някои оценки — 1600 km) земна кора на разстояние 15 м в зоната на субдукция, в резултат на което Индустанската плоча се подпъхва под [[Бирманска плоча|Бирманската]]. Земетресението предизвиква [[цунами]], нанесло огромни разрушения и причинило смъртта на до 300 хиляди души.<ref name="Землетрясение в Индийском океане в 2004 году">{{cite web|url=http://cynami.com/cunami-2004-goda.html|title=Землетрясение в Индийском океане в 2004 году. Данные цунами|publisher=Цунами.ком|accessdate=2012-06-20|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cdmJrTi|archivedate=2012-06-23}}</ref>.
=== Релеф на дъното ===
Дъното на Индийския океан е пресечено от север на юг от [[Източноиндийски хребет|Източноиндийския хребет]] с дължина около 5000 km, съединяващ се на юг с широкия [[Западноавстралийски хребет]]. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е [[Арабско-индийски хребет|Арабско-Индийският]], на югозапад
==== Средноокеански хребет ====
[[Средноокеански хребет|Средноокеанският хребет]] дели дъното на Индийския океан на три сектора: Африкански, Индоавстралийски и Антарктически. Самият той се дели на четири средноокеански части: [[Западноиндийски хребет|Западноиндийски]], [[Арабскоиндийски хребет|Арабско-Индийски]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийски]] хребети и [[Австрало-Антарктическо възвишение]]. Западноиндийският хребет е разположен в югозападната част на океана. За него са характерни подводен вулканизм, сеизмичност, кора от рифтогенален тип и рифтова структура на осовата зона. Той е пресечен от няколко океански разлома със субмеридионално положение. В района на [[Родригес (остров)|остров Родригес]] ([[Маскаренски острови|Маскаренските острови]]) съществува така нареченото тройно съединение, където системата хребети се разделя на север на Арабско-Индийски хребет и на югозапад на Централноиндийски хребет. Арабско-Индийският е образуван от основни скали, изявени са редица разломи със субмеридионално разположение, с които са свързани океански падини с дълбочина до 6,4 km. Северната част на хребета е пресечена от най-големия разлом
В югоизточна посока от тройното съединение се простира Централноиндийския хребет, притежаващ добре изразена рифтова и флангова зони, който завършва на юг с вулканичното [[плато Амстердам]] с вулканичните острови [[Сен Пол (остров)|Сен Пол]] и [[Амстердам (остров)|Амстердам]]. От това плато, на изток-югоизток се простира Австрало-Антарктическото възвишение. В източната си част, възвишението е разделено от серия меридионални разломи на редица сегменти, изместени една спрямо друга в медиална посока.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
Line 49 ⟶ 48:
Подводната граница на Африка има тесен шелф и ясно изразен континентален склон различно с ръб на платото и континентално подножие. В южната си част, африканския континент образува издадени на юг места: [[Агуляс (подводна банка)|подводната банка Агуляс]], [[Мозамбикски хребет|Мозамбикския]] и [[Мадагаскарски хребет|Мадагаскарския хребети]], образувани от земна кора от континентален тип. Континенталното подножие образува разширяваща се на юг покрай бреговете на [[Сомалия]] и [[Кения]] наклонена равнина, която продължава в [[Мозамбикски пролив|Мозамбикския проток]] и заобикаля остров Мадагаскар от изток. На изток сектора преминава в [[Маскаренски хребет|Маскаренския хребет]], в северната част на който се намират Сейшелските острови.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
Повърхността на дъното на океана в тази част, особено покрай подводните хребети, е разчленена от множество била и котловини, свързани със зони на разломи със субмеридиална посока. Има много подводни [[вулкан|вулканични планини]], повечето от които са надстроени с [[корал]]ови образувания под формата на [[атол]]и и подводни коралови рифове. Между планинските възвишения има депресии по дъното на океана с хълмист и планински релеф
==== Индоавстралийска част ====
Индоавстралийският сегмент заема половината площ на Индийския океан. На запад в меридионална посока се простира [[Малдивски хребет|Малдивския хребет]], по чиито върхове са разположени [[Лакадивски острови|Лакадивските]], [[Малдиви|Малдивските]] острови и островите [[Чагос]]. Хребетът е образуван от кора от континентален тип. Покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабия]] и [[Индустан]] се намират доста тесен шельф, тесен и стръмен континентален склон и доста широко континентално подножие, основно образувано от двата изнесени гигантски утаечни конуса на реките [[Инд]] и [[Ганг]]. Тези реки изнасят в океана по 400 милиона тона материал. Индският конус навлиза далеч в пределите на [[Арабска котловина|Арабската котловина]]. Само южната част на тази котловина е заета от плоска абисална равнина с отделни подводни планини.<ref name="Физическая география материков и океанов" /><ref name="Берега">{{книга|автор =Каплин П. А., Леонтьев О. К., Лукьянова С. А., Никифоров Л. Г.|заглавие =Берега|место =М.|издательство =Мысль|год =1991|страницы =
==== Подводна граница на Австралийския континент ====
Line 58 ⟶ 57:
==== Антарктически сегмент ====
Антарктическата част е ограничена от Западноиндийския и Централноиндийския хребети, а от юг
Най-голямата издатина на Антарктическия континент са [[Кергеленско плато|Кергеленското плато]], и вулканичните възвишение на [[Острови Принц Едуард|островите Принс-Эдуард]] и [[Острови Крозе|Крозе]], които делят антарктическия сектор на три котловини. На запад е разположена [[Африканско-Антарктическа котловина|Африканско-Антарктическата котловина]], която наполовина се намира в Атлантически океан. Голяма част от нейното дъно е плоска абисална равнина. Разположената на север [[котловина Крозе]] се отличава с хълмист релеф на дъното. [[Австрало-антарктическа котловина|Австрало-Антарктическата котловина]], лежаща на изток от Кергелен, в южната си част е заета от плоска равнина, а в северната
== Хидрология ==
| |||