Индийски океан: Разлика между версии

На запад Индийският океан мие бреговете на [[Африка]], на северозапад, север и североизток – бреговете на Азия,{{hrf|Harper|2011}}{{hrf|Mathur|2003|138}} (бреговете на полуостровите [[Арабски полуостров|Арабски]], [[Индостан]], [[Индокитей]] и [[Малака]] и част от бреговете на островите от [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], на изток – бреговете на остров [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]], а на юг – бреговете на [[Антарктида]] (според други дефиниции – [[Южен океан|Южния океан]]).{{hrf|merriam-webster.com|2012}} На югозапад границата му с [[Атлантическия океан]] се прекарва от най-южния нос на [[Африка]] – [[Иглен нос]] по 20°и.д., до Земя [[Кралица Мод (земя)|Кралица Мод]] в [[Антарктида]]. На югоизток границата му с Тихия океан се прекарва но 146°55'и.д., от най-южната точка на остров Тасмания до Брега [[Крал Джордж V (бряг)|Крал Джордж V]] в Антарктида.{{hrf|International Hydrographic Organization|1953}} На североизток чрез множество протоци ([[Малакски проток|Малакски]], Зондски, Ломбок, Сумба и др.) в [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]]) се свързва с моретата на [[Тихия океан]], на изток чрез протока [[Торесов проток|Торесовия проток]] – с Коралово море на [[Тихия океан]] и на югоизток чрез [[Басов проток|Басовия проток]] – с Тасманово море на [[Тихия океан]]. Най северната му точка ее намира в [[Персийския залив]] на 30°12'с.ш., а най-южната – в залива Брейдвик на море [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]], на 70°18'ю.ш., на брега на [[Антарктида]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article057639.html «Большая Советская Энциклопедия» – Индийский океан, т. 10, стр. 192-195]</ref>

Индийският океан за разлика от останалите океани има най-малко морета и те са предимно периферни. В крайната му северозападна част се намира полузатвореното [[Червено море]], на север е [[Арабско море]] със своите три големи залива – [[Аденски залив|Аденски]], [[Персийски залив|Персийски]] и [[Омански залив|Омански]], а на североизток – [[Андаманско море]]. В най-източната му част между [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], остров [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]] са [[Тиморско море|Тиморско]] и [[Арафурско море]]. В най-южната му част, край бреговете на [[Антарктида]] (според някои източници това са морета на [[Южен океан|Южния океан]]) от запад на изток са разположени моретата [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]], [[Космонавти (море)|Космонавти]], [[Съдружество (море)|Съдружедтво]], [[Дейвис (море)|Дейвис]], [[Моусън (море)|Моусън]] и [[д'Юрвил (море)|д'Юрвил]].<ref name="bse"></ref>

Островите в Индийския океан са сравнително малко. Най-големите от тях са с континентален произход и се намират в близост до бреговете му: [[Мадагаскар]] (4-ти по големина в света), [[Шри Ланка]], [[Сокотра]]. В откритите му части са разположени предимно острови с вулканичен произход – [[Маскаренски острови|Маскаренски]] ([[Реюнион]], [[Мавриций]] и др.), [[Крозе]], [[Кергелен]], [[Принц Едуард (архипелаг)|Принц Едуард]] и др. В тропическите ширини, върху вулкански конуси са образувани коралови острови – [[Коморски острови|Коморски]], [[Сейшелски острови|Сейшелски]], [[Малдиви|Малдивски]], [[Лакадивски острови|Лакадивски]], [[Чагос]], [[Кокосови острови|Кокосови]], голяма част от [[Андамански острови|Андаманските острови]] и др.<ref name="bse"></ref>

На северозапад и на изток преобладават коренните брегове, а на североизток и запад – наносните брегове. Различни участъци от крайбрежието имат разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов характер. Като цяло бреговета линия на Индийския океан е слабо разчленена с изключение на северната му част. На запад по бреговете на Африка няма нито един голям залив. На север са разположени почти всичките му морета и големи заливи – [[Червено море]], [[Арабско море]] със заливите [[Аденски залив|Аденски]], [[Персийски залив|Персийски]] и [[Омански залив|Омански]], [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] и [[Андаманско море]]. На изток се намират няколко големи заливо покрай бреговете на [[Австралия]] – [[Карпентария]], [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]], [[Шарк]], [[Голям Австралийски залив|Големия Австралийски залив]], [[Спенсър (залив)|Спенсър]], [[Сент Винсент (залив)|Сент Винсент]] и др.<ref name="bse"></ref>

Климатът в северната част на океана е мусонен. През лятото, когато над Азия се развива област на ниско налягане, тук господстват югозападните ветрове, пренасящи екваториален въздух, а през зимата преобладават североизточните ветрове пренасящи тропичен въздух. На юг от 8 – 10°ю.ш. атмосферната циркулация се отличава с по-ясно изразено постоянство. Тук в тропическите (през лятото и в субтропическите) ширини господстват устойчивите югоизточни пасатни ветрове, а в умерените ширини – преместващи се от запад на изток извънтропически циклони. Често явление в западните му части през лятото и есента са ураганите. Средната температура на въздуха в северните му части през лятото е 25 – 27°С, а край бреговете на [[Африка]] – до 23°С. В южните му части, на 30°ю.ш. лятната температура се понижава до 20 – 25°С, на 50°ю.ш. до 5 – 6°С, а на юг от 60°ю.ш. – под 0°С. През зимата температурата на въздуха се изменя от 27,5°С на [[Екватора]], до 20°С в северната му част, до 15°С на 30°ю.ш., до 0 – 5°С на 50°ю.ш. и под 0°С южно от 55 – 60°ю.ш. В южните му субтропични ширини целогодишно температурата на въздуха на запад под влияние на топлото Мозамбикско течение е с 3 до 6°С по-висока от тази на изток, която е под влиянието на студеното Западноавстралийско течение. Облачността в мусонната му северна част през зимата е от 10 до 30%, а през лятото до 60 – 70%. Тук през лятото се наблюдава най-голямо количество валежи. Средната годишна сума на валежите в източната част на Арабско море и в Бенгалския залив е над 3000 mm , на Екватора 2000 – 3000 mm, а в западната част на Арабско море до 100 mm. В южните части на океана средната годишна облачност е 40 – 50%, а на юг от 40°ю.ш. – до 80%. Средногодишната сума на валежите в субтропичните райони е от 500 mm на изток, 1000 mm на запад, в умерените ширини над 1000 mm, а край бреговете на Антарктида се понижава до 250 mm.<ref name="bse"></ref>