Битка при Чамурли: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
За двете години власт в Румели, Муса си спечелва прякора кесиджия и ненавистта на целокупното ислямизирано и християнско население, което се обединява около алтернативата да бъде издигнат брат му за владетел. <ref>{{cite web | year = 2016| url = http://macedonia.kroraina.com/pbn/pbn_2.htm| title = Паметна битка на народите – съпротивителни усилия на българите в края на XIV и първата половина на XV век| publisher = Македония| accessdate = 5 март 2016}}</ref>
 
Ето какво описание дава на последствията от битката хрониста [[Дука]]: {{цитат|Когато император [[Мануил II Палеолог]] научил, че Мехмед е станал самостоятелен владетел, изпратил при него най-знатните си приближени, които да поискат от Мехмед да предаде всичките земи които бил обещал, докато пребивавал в [[Константинопол]]. Мехмед ги посрещнал приятелски и след тържествена церемония им отстъпил всички крепости по черноморското крайбрежие, селищата и крепостите в [[Тесалия]], както и всички земи покрай [[Мраморно море]]. След това ги обсипал с щедри дарове и ги отпратил в мир, като им казал следното: „Вървете и кажете на моя баща, императорътимператора на ромеите, че с Божията помощ и със съдействието на моя баща и император, аз поех властта. Отсега нататък аз ще му се подчинявам като син на баща. Няма да проявявам неблагодарност и неуважение. Нека заповяда каквото поиска и аз съм готов да му служа с най-искрено удоволствие.“. В същия приятелски дух Мехмед се обрънал към пратениците на [[Сърбия]], [[Влахия]], [[България]], [[дук]]ъта на [[Янина]], [[деспот]]ъта на [[Лакедемония]] и принцътпринца на [[АхаяАхея]]. След като ги поканил на своята маса и вдигнал наздравица за тяхното приятелство, той ги изпратил със следните думи: „Кажете на вашите господари, че им предлагам мир в замяна на мир. И нега Бог накаже този, който нарушава мира.“.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Владимир |authorlink= Владимир Ангелов |title= Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, стр. 210, София |year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4}}</ref>|}}
 
== Източници ==