Индийски океан: Разлика между версии

Древните гърци, на които им е известна западната му част с прилежащите морета и заливи, го наричат ''Еритрейско море'' ({{lang-grc|Ἐρυθρά θάλασσα}} — – „Червено“). Постепенно това име започва да се използва само за [[Червено море|най-близкото море]], а океанът получава названието си от Индия, по това време най-известната с богатствата си страна на неговите брегове. Така [[Александър Македонски]] през 4 век пр.н.е. го нарича ''Индикон пелагос'' ({{lang-grc|Ἰνδικόν πέλαγος}} — – „Индийско море“). Сред арабите е известен като ''Бар ел-Хинд'' ({{lang-ar|المحيط الهندي}} — – Индийски океан). От 16 век и сред европейците се утвърждава въведеното от римския учен [[Плиний Стари]] още през 1 век название ''Океанус Индикус'' ({{Lang-la|Oceanus Indicus}}) — – Индийски океан).<ref name="Географические названия мира">[Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь. — – 2-е изд., стереотип. М. издательство=Русские словари, Астрель, АСТ. 2001 г.|стр.75—7675 – 76]</ref>

На запад Индийският океан мие бреговете на [[Африка]], на северозапад, север и североизток – бреговете на Азия,{{hrf|Harper|2011}}{{hrf|Mathur|2003|138}} (бреговете на полуостровите [[Арабски полуостров|Арабски]], [[Индостан]], [[Индокитай]] и [[Малака]] и част от бреговете на островите от [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], на изток – бреговете на остров [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]], а на юг – бреговете на [[Антарктида]] (според други дефиниции – [[Южен океан|Южния океан]]).{{hrf|merriam-webster.com|2012}} На югозапад границата му с [[Атлантическия океан]] се прекарва от най-южния нос на [[Африка]] – [[Иглен нос]] по 20°и.д., до Земя [[Кралица Мод (земя)|Кралица Мод]] в [[Антарктида]]. На югоизток границата му с Тихия океан се прекарва но 146°55'и.д., от най-южната точка на остров Тасмания до Брега [[Крал Джордж V (бряг)|Крал Джордж V]] в Антарктида.{{hrf|International Hydrographic Organization|1953}} На североизток чрез множество протоци ([[Малакски проток|Малакски]], Зондски, Ломбок, Сумба и др.) в [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]]) се свързва с моретата на [[Тихия океан]], на изток чрез протока [[Торесов проток|Торесовия проток]] – с Коралово море на [[Тихия океан]] и на югоизток чрез [[Басов проток|Басовия проток]] – с Тасманово море на [[Тихия океан]]. Най северната му точка ее намира в [[Персийския залив]] на 30°12'с.ш., а най-южната – в залива Брейдвик на море [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]], на 70°18'ю.ш., на брега на [[Антарктида]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article054213.html «Большая Советская Энциклопедия» – Индийский океан, т. 10, стр. 192- – 195]</ref>

За част от крайбрежията на океана са характерни мангровите гори. В Индийския океан живеят редица интересни представители на животинският свят&nbsp;— – летящи риби, ракоядни жаби, раци дървокатерачи, акули, водни змии, по крайбрежията&nbsp;— – огромни водни костенурки и много птици. Край бреговете и в устията на реките обитава крокодилът гавиал, а в крайбрежните води се среща и бисерната мида.

Северно от 20° южна ширина минималната температура на повърхността е 22&nbsp;°C. На юг от 40° южна ширина температурите на водата падат бързо. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5&nbsp;°C по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в [[екваториален климатичен пояс|екваториалния пояс]] е около 28&nbsp;°C, на юг от 60°ю.ш. - – около 0&nbsp;°C. Солеността на водите е между 32- – 36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив – -37 – 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1027 кг/м³) край [[Антарктида]]. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват [[ураган]]и. Вълните достигат височина 10- – 12 м. Приливи от 0,5 м (в открития океан) до 11,9 м ([[Камбейски залив]], [[Индия]]). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в [[тропичен климатичен пояс|тропичния]] и [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]].

Бреговете на Индийския океан са един от районите на разселване на древните народи и място на възникване на първите крайречни цивилизации. В древността, хората използват съдове с платна като [[Джонка|джонки]] и [[катамаран]]и за плавания при попътни мусони, от Индия до Източна Африка и обратно. 3500 години пр.н.е., [[Древен Египет|египтяните]] водят оживена морска търговия със страните от Арабския полуостров, Индия и Източна Африка. Около 3500 години пр.н.е., страните от [[Месопотамия]] извършват морски походи до Арабия и Индия. През [[6 век пр.н.е.]], [[финикийци]]те, според гръцкия историк [[Херодот]], извършват плавания от Червено море по Индийския океан до Индия и около Африка. През 6 и 5 век пр.н.е. [[Персийска империя|персийски]] търговци пътуват от устието на река Инд до и по протежение на източното крайбрежия на Африка. В края на индийския поход на [[Александър Македонски]] през [[325 г. пр.н.е.]], [[Древна Гърция|гърците]], с огромен за времето си флот с пет хиляди души екипаж, в тежки условия на бури извършват многомесечно плаване между устията на реките [[Инд]] и [[Ефрат]]. [[Византийска империя|Византийските]] търговци през 4- – 6 век проникват по море на изток в Индия, а на юг – в [[Етиопия]] и Арабия.<ref name="География морских путей2">Серебряков В. В.[География морских путей]|. М. „Транспорт“. 1981 г.|стр. 7—307 – 30]</ref> От 7 век, арабските кораби започват интензивно изследване на Индийския океан. Те отлично разучават крайбрежията на Източна Африка, Западна и Източна Индия, островите Сокотра, Ява и Цейлон, посещават Лакадивските и Малдивските острови, островите Сулавеси, Тимор и много други.<ref name="Освоение арабскими мореходами">[ttp://www.seapeace.ru/oceanology/science/713.html Освоение арабскими мореходами Индийского океана]</ref>

Китайски джонки извършват походи покрай азиатските брегове на Индийския океан и достигат източните брегове на Африка (например седемте пътешествия на Чжън Хъ в периода 1405—14331405 – 1433 г.). През 1498 г., експедиция под ръководството на португалския мореплавател [[Васко да Гама]], заобикаля Африка от юг, преминава покрай източния бряг на континента и достига Индия. В 1642 г. [[Нидерландска източноиндийска компания|холандската източноиндийска компания]] организира експедиция от два кораба под командването на капитан [[Абел Тасман]]. В резултат на експедицията е изследвана централната част на Индийския океан и е доказано, че Австралия е континент.

От 1872 до 1876 г. е проведена първата научна океанографска експедиция на английската ветроходно-парна [[корвет]]а „[[Чалънджър (корвета)|Чалънджър]]“<ref name="Челленджер">{{cite web|url=http://www.oceanographers.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=49&Itemid=52|title=Челленджер|publisher=Океанология. Океанография&nbsp;— – изучение, проблемы и ресурсы мирового океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6LVMGV|archivedate=2012-05-19}}</ref>, и са получени нови данни за състава на водите в океана, за растителността и животинските видове, за релефа на дъното, съставена е първата дълбоководна карта на океана и е събрана първата колекция от дълбоководни морски видове.

Околосветската експедиция на руската ветроходно-винтова корвета „Витяз“ през 1886—18891886 – 1889 г. под ръководството на океанографа [[Степан Макаров]] провежда мащабна изследователска работа в Индийския океан.<ref name="Исследования Мирового океана в 19 в.">{{cite web|url=http://www.oceanographers.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=1010&Itemid=141|title=Исследования Мирового океана в 19 в.|publisher=Океанология. Океанография&nbsp;— – изучение, проблемы и ресурсы мирового океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6MRujc|archivedate=2012-05-19}}</ref> Голям принос в изследването на океана имат океанографските експедиции на германските кораби „Валкирия“ (1898—18991898 – 1899) и „Гаус“ (1901—19031901 – 1903), на английския съд „Дискавъри II“ (1930—19511930 – 1951), съветския експедиционен съд „Об“ (1956—19581956 – 1958) и други. В периода 1960—19651960 – 1965 г., под егидата на Междуправителствените океанографски експедиции към [[ЮНЕСКО]], е проведена международната Индоокеанска експедиция. Тя е най-голямата от всички експедиции, работили някога в Индийския океан. Програмата на океанографските работи охваща наблюдения над почти целия океан, което способства за участието в изследванията на учени от близо 20 страни и множество изследователски съдове – „Витяз“, „А. И. Воейков“, „Ю. М. Шокалский“, [[Заря (немагнитна шхуна)|немагнитната шхуна „Заря“]] ([[СССР]]), „Натал“ (ЮАР), „Диамантина“ (Австралия), „Кистна“ и „Варуна“ (Индия), „Зулфиквар“ (Пакистан). В резултат на експедицията са събрани нови ценни данни по хидрология, хидрохимия, метеорология, геология, геофизика и биология на Индийския океан.<ref name=autogenerated1>{{cite web|url=http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000051/st005.shtml|title=Работы в Индийском океане|publisher=GeoMan.ru: Библиотека по географии|accessdate=2012-06-14|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cduDYsH|archivedate=2012-06-23}}</ref> От 1972 г. на американския кораб „Гломар Чалънджър“ се провеждат регулярни дълбоководни изследвания по изучаването на преноса на водни маси на голяма дълбочина и биоложки изследвания.<ref name="Гломар Челленджер">{{cite web|url=http://www.seapeace.ru/oceanology/science/712.html|title=„Гломар Челленджер“ и проект глубоководного бурения|publisher=Мир океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6PjJhf|archivedate=2012-05-19}}</ref>

Много са богатствата на океана, използвани от хората&nbsp;— – риба, скариди, раци, калмари. В крайбрежните райони се добива нефт&nbsp;— – особено в Персийския залив, а също в района на остров Суматра и Северозападна Австралия, От дъното на океана се добиват калаени и манганови руди. Сред най-големите пристанища на брега на океана са Аден, Бомбай (Мумбай), Коломбо, Мадрас. В северната част на Индийският океан особено силно е развит морският транспорт. Чрез Суецкия канал се осъществяват оживени връзки с Европа. Огромни танкери от Персийския залив пренасят нефт до пристанищата на други континенти. Добивът на нефт и интензивния морски транспорт често водя до замърсяване на океанските води и до създаване на критична екологична обстановка.

* [[Рас Танура]] - – [[Саудитска Арабия]]

* [[Мена ал Ахмади]] - – [[Кувейт]]

* [[Аден]] - – [[Йемен]]

* [[Карачи]] - – [[Пакистан]]

* {{cite book | last = Mathur | first = Anand | year = 2003 | title = Indo-American Relations: Foreign Policy Orientations and Perspectives of P.V. Narasimha Rao and Bill Clinton | publisher = Scientific Publishers | location = | isbn = 9788172333362 | url = http://books.google.co.in/books?id=pTR2AAAAMAAJ | lang = en | quote = India occupies the central position in the Indian Ocean region that is why the Ocean was named after India}}