Пъвият (признат) български цар от династията е [[Михаил III Шишман Асен]], син на деспот/цар Шишман от първия му брак и съуправител (от [[1308]] г.) на баща си в [[Област Видин|Бдинската област]]. Получава титлата [[деспот]] вероятно от българския цар [[Теодор Светослав]], негов братовчед. При избирането му за български цар ([[1323]]) приема името Асен, подчертавайки връзките си с [[Асеневци]]. През [[1324]] г. се развежда с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и я заточава заедно с децата им в [[манастир]], след което се оженва за Теодора, сестрата на византийския император [[Андроник III Палеолог]] (вдовица на цар Теодор Светослав). Води неуспешна външна политика. Загива в битка с бившия си шурей ([[Стефан Дечански]]) при [[Велбъжд]] ([[Кюстендил]]) на [[28 юли]] [[1330]] г. Погребан е в църквата „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в село [[Старо Нагоричане]], днес в [[Република Македония]].
