Индийски океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 125:
Дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Индийския океан се фоормира от води, потъващи надолу в субтропичните (повърхностни води) и антарктичните (междинни води) зони на дивергенция и покрай континенталния склон на Антарктида (придънни води), а също и от постъпващите от [[Червено море]] и [[Атлантическия океан]] (дълбочинни води). Подповърхностните води на дълбочина от 100 – 150 m до 400 – 500 m температура от 10° до 18°С и соленост 35,0 – 35,7‰; междинните води на дълбочина от 400 – 500 m до 1000 – 1500 m температура от 4° до 10°С и соленост 34,2 – 34,6‰; дълбочинните води на дълбочина от 1000 – 1500 m до 3500 m температура от 1,6° до 2,8°С и соленост 34,38 – 34,78‰; придънните води на дълбочина под 3500 m на юг имат температура от -0,07° до -0,24°С и соленост 34,37 – 34,69‰, а на север – около 0,5°С и соленост 34,69 – 34,7‰ съответно.
== История на изследванията на Индийския океан ==
[[Файл:1658 Jansson Map of the Indian Ocean (Erythrean Sea) in Antiquity - Geographicus - ErythraeanSea-jansson-1658.jpg|мини|300px|Карта на Индийския океан. 1658 г.]]
Историята на изследванията на Индийския океан може да бъде разделена на 3 периода: от древните плавания со 1772 г., от 1772 до 1873 г. и от 1873 до сега.
=== Изследвания от древността до 1772 г. ===▼
Бреговете на Индийския океан са един от районите на разселване на древните народи и място на възникване на първите крайречни цивилизации. В древността, хората използват съдове с платна като [[Джонка|джонки]] и [[катамаран]]и за плавания при попътни мусони, от Индия до Източна Африка и обратно. 3500 години пр.н.е., [[Древен Египет|египтяните]] водят оживена морска търговия със страните от Арабския полуостров, Индия и Източна Африка. Около 3500 години пр.н.е., страните от [[Месопотамия]] извършват морски походи до Арабия и Индия. През [[6 век пр.н.е.]], [[финикийци]]те, според гръцкия историк [[Херодот]], извършват плавания от Червено море по Индийския океан до Индия и около Африка. През 6 и 5 век пр.н.е. [[Персийска империя|персийски]] търговци пътуват от устието на река Инд до и по протежение на източното крайбрежия на Африка. В края на индийския поход на [[Александър Македонски]] през [[325 г. пр.н.е.]], [[Древна Гърция|гърците]], с огромен за времето си флот с пет хиляди души екипаж, в тежки условия на бури извършват многомесечно плаване между устията на реките [[Инд]] и [[Ефрат]]. [[Византийска империя|Византийските]] търговци през 4 – 6 век проникват по море на изток в Индия, а на юг – в [[Етиопия]] и Арабия.<ref name="География морских путей2">Серебряков В. В.[География морских путей]|. М. „Транспорт“. 1981 г.|стр. 7 – 30]</ref> От 7 век, арабските кораби започват интензивно изследване на Индийския океан. Те отлично разучават крайбрежията на Източна Африка, Западна и Източна Индия, островите Сокотра, Ява и Цейлон, посещават Лакадивските и Малдивските острови, островите Сулавеси, Тимор и много други.<ref name="Освоение арабскими мореходами">[ttp://www.seapeace.ru/oceanology/science/713.html Освоение арабскими мореходами Индийского океана]</ref>
В края на 13 век, [[Венецианска република|венецианският]] пътешественик [[Марко Поло]], при обратния си път от Китай преминава през Индийския океан от [[Малакски пролив|Малакския]] до [[Ормузки проток|Ормузкия пролив]], посещавайки [[Суматра]], Индия, [[Цейлон]]. Пътешествието е описано в неговата „Книга за разнообразието на света“, която оказва значително влияние върху мореплавателите, картографите и писателите от [[Средновековие]]то в Европа.<ref name="Путешествия Марко Поло">{{cite web|url=http://www.igras.ru/index.php?r=21&id=197|title=Путешествия Марко Поло|publisher=Институт географии РАН|accessdate=2012-06-20|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cdsFA5L|archivedate=2012-06-23}}</ref>
Китайски джонки извършват походи покрай азиатските брегове на Индийския океан и достигат източните брегове на Африка (например седемте пътешествия на Чжън Хъ в периода 1405 – 1433 г.). През 1498 г., експедиция под ръководството на португалския мореплавател [[Васко да Гама]], заобикаля Африка от юг, преминава покрай източния бряг на континента и достига Индия. В 1642 г. [[Нидерландска източноиндийска компания|холандската източноиндийска компания]] организира експедиция от два кораба под командването на капитан [[Абел Тасман]]. В резултат на експедицията е изследвана централната част на Индийския океан и е доказано, че Австралия е континент. През декември 1771 и януари 1772 г. британската експедиция под командването на великия английски мореплавател [[Джеймс Кук]] първа пресича Южната полярна окръжност и достига на юг в Индийския океан до 67°15'ю.ш. Тя е първата експедиция, която доставя първия научен материал за хидрологията, метеорологията и океанографията на океана.<ref name="География морских путей2"/>
=== Изследвания от 1772 до 1873 г. ===
Вторият период се ознаменува с началото на дълбоководните изследвания проведени за първи път от [[Джеймс Кук]] през 1772 г., а след това продължени от други експедиции.
▲=== Изследвания ===
От 1872 до 1876 г. е проведена първата научна океанографска експедиция на английската ветроходно-парна [[корвет]]а „[[Чалънджър (корвета)|Чалънджър]]“<ref name="Челленджер">{{cite web|url=http://www.oceanographers.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=49&Itemid=52|title=Челленджер|publisher=Океанология. Океанография – изучение, проблемы и ресурсы мирового океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6LVMGV|archivedate=2012-05-19}}</ref>, и са получени нови данни за състава на водите в океана, за растителността и животинските видове, за релефа на дъното, съставена е първата дълбоководна карта на океана и е събрана първата колекция от дълбоководни морски видове.
| |||