Анатолий Генко: Разлика между версии

Баща на А. Генко, [[Нестор Генко|Нестор Карлович Генко]] (1839-1904), е известен учен-лесничей и герой [[Руско-турска война (1877 – 1878)|от руско-турската война (1877-1878)]]<ref><div>Първите сведения за рода Генко/Хенко се отнасят към XVI век, когато представител на благороднически род от немски произход от Торун (Полша) участва във войните срещу Турция в състава на полската армия като старши лейтенант от кавалерията. За талантливо ръководство и проявена смелост Ян Хенко е удостоен с дворянска титла през 1683 г. През 1848 г. Сенатът на [[Руската империя]] потвърждава наследственото [[дворянство]] на семейството с родоначалник Иван Иосифович (Ян Йозефович) фон Генко. Нестор Генко, баща на Анатолий, е негов праправнук.</div></ref>. Майка — Мария Александровна Генко (Гарф) (1861-1909).

През 1914 г., след като завършва Петербургската Първа гимназия със сребърен медал, Генко започна да се обучава на класическото отделение историко-филологически факултет [[Санктпетербургски държавен университет|на Санктпетербургски университет]], където слуша лекции на Ф. Ф. Зелински, М. И. Ростовцев, С. А. Жебелев, [[Ян Бодуен де Куртене]], Б. А. Тураев, С. Ф. Платонов, В. Н. Перетц, [[Лев Щерба]], Н. Лосский и други. Едновременно на арменско-грузинското отделение на факултета по източни езици се занимава под ръководството на В. Бартолд, П. Коковцов, [[Николай Марр|Н. Марр]], И. Крачковски, И. Кипшидзе и други.

През 1921 г. Генко става научен сътрудник в Научно-изследователски институт по сравнително проучване литератури и езици на Изтока и Запада, при Петроградски университет. През 1922-1941 години работи в Азиатския Музей (от 1930 г. — Институт по ориенталски изследования АН на СССР, сега [[Институт восточных рукописей РАН|Институт за източни ръкописи на РАН]]), където през 1930-те години ръководи Кабинета на Кавказ. В същото време той си сътрудничи с други научни центрове в Ленинград — Яфетически Институт (от 1930 г. — Институт на език и начин на мислене на АН на СССР), на Държавната Академия на историята на материалната култура (от 1937 г. — Институт по история на материалната култура АН на СССР), Института по антропология и етнография АН на СССР (от 1937 г. — Институт по етнография АН на СССР) и Ленинградски ориенталски институт.

Генко като езиковед е под голямото влияние на [[Николай Марр]] (основателят на [[Марризм|«марксистското езикознание»]]). Обаче Генко „никога не е споделял крайни мнения на неговия учител..., не се ползва на марровия четиричленов анализ и вярва в учението на така нареченото "стадиално" развитие на езика"<ref><div>АптекарЛавров ВекЛ. И. Памяти Bi, Быковский ВА.  Н. Генко Съвременно// положениеКавказский наэтнографический езиковитесборник. отпред и следващите задачи марксисти-языковедов//"М., ГАИМК1972. ЛВып., 1931, др Х, кнV. 8-9, SС. 25217.</div></ref>. Още в началото на 1930-те години [[Марризм|марристите]] отбелязват, че Генко „забавя развитието на яфетическата теория“<ref><div>АптекарАптекарь ВекВ. BiБ., Быковский ВС.  Н. Съвременно Современное положение на езиковителингвистическом отпредфронте и следващитеочередные задачи марксистимарксистов-языковедов//" Изд. ГАИМК. Л., 1931, дрт. Х, кнвып. 8-9, SС. 25.</div></ref>.

Историко-етнографските изследвания на Генко са тясно свързани с езиковите и се основават както на архивни източници, така и на полските материали, събрани в експедиционни пътувания в много райони [[Кавказки регион|на Кавказ]]. Ученият предприема пътувания към планински райони по много месеци наред, в тежки условия; в едно писмо през 1933 той пише: „Петнадесет дена ни трябваше да стигаме до рутулците. Пътувахме с всички средства — с влак, с камион, с каруца, на кон и пеша. Полива ни дъжд, след това на превала валеше сняг и по-късно палеше слънце“<ref name="repr">Репрессированные этнографы. Вып. 1. М.: Вост. лит., 2002.</ref>.

Много години Генко преподава в университети на СССР: [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет (ЛГУ)]], Ленинградския историко-езиков институт (ЛИЛИ) (от 1933 г. — Ленинградски институт по философия и лингвистика, ЛИФЛИ), Ленинградски източния институт (ЛВИ), [[Московски държавен университет|Московския държавен университет (МГУ)]], Ростовски държавен университет. От учениците на Анатолий Генко, които са получили под негово ръководство специално етнографско образование, особено следва да се отбележи К. Г. Данилина, Е. Н. Студенецкая и Л. И. Лавров.

Генко два пъти е арестуван: през 1938 г. (9.04.1938-10.01.1940) и през 1941 г. (1.09.1941-26.12.1941). При първия арест Генко е обвинен в антисоветскатаантисоветска пропаганда, заедно със колежката си Л. Ф. Векслер, с която е бил свързан през служебни и приятелски отношения<supref>Дело class="cx№ 44537-segment-block"><span38 class="cxВекслер Л. Ф. по статье 58-segment-block">[1]10</span></supref>. В обвинителния акт е посочено, че А. Генко „в продължение на няколко години водеше антисоветскатаантисоветска пропаганда, клеветнически твърдеше, че Съветската власт разрушава научните кадри, съзнателно пречи на развитието на науката в СССР".

Обвинението бе подкрепено със свидетелските показания. Обаче след година ивсички тримата свидетели са се отказали от техните показания, разузнавателното производство срещу А. Генко е прекратено, и той е освободен от ареста<ref><div>2Два месеца след него даВекслер също е освободена Векслер. ПоказанияПоказанията срещу Векслер сае даденидал [[Бертельс, Евгений Эдуардович|Д. Д. БертельсомБертельс]], известен иранистомиранист, завеждащ отдел дялове, а от 1939 г. е член-кореспондент на АН на СССР.</div></ref>.

В наредбата за втори арест<supref>Дело class="cx№ 3433-segment-block"><span41 class="cxГенко А. Н. по статье 58-segment-block">[1]10</span></supref> е отбелязано, че А. Генко „разпространява клеветнически твърдения и провокативни твърдения за мероприятия, провеждани на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС(б)]] и Съветското правителство... С началото [[Германо-съветска война|на войната на СССР с нацистката Германия]] се изразява пораженческите измислици за [[Червена армия|Червената Армия]], за съобщения Информбюро, хвали фашистката армия“. В основата на обвиненията са положени показанията на [[Евгений Бертельс]]. В протокола на обвинението след завършване на следствието А. Генко заявява: „Напълно се запознах с материалите на следствието, себе си за виновен в повдигнато обвинение не признавам...“

В периода на разследването А. Генко лежи в единична килия на вътрешния затвор при Управлението на [[НКВД]] на Ленинградска област (улица Воинова, сега Шпалерная, дом 25). От 18 декември 1941 намира се в болницата на същия затвор „с упадъкакрайно на храненеизтощение и сърдечно заболяване във формата на гръдната жаба“ (от рапорта на лекар), бешебяха вече най-тежките дни на [[Блокада на Ленинград|блокадата]]. На 26 декември Анатолий Генко почина в затворнатаболницата<ref болницаname="repr"/>. Мястото на погребението не е известно.

Материалите по разследването стават известни само през [[1991|1991 година]]. Тогава Генко е реабилитиран, смята се като жертва на политическите репресии.

* Арабские письма [[Шамил|Шамиля]] в [[Северна Осетия|Северо-Осетии]] // Советское востоковедение. М.-Л., 1945. Т. 3. С. 36-58 (в соавт. с акад. И.&amp;nbsp;Ю.&amp;nbsp;Крачковским).