Амазонка: Разлика между версии

Името ѝѝ дава нейният откривател [[Франсиско де Ореляна]], който през лятото на 1542 г. с отряда си влязъл в битка с племе от жени войни и решил че това са легендарните амазонки. Това в довело до решението му да кръсти реката Амазонка.

По много показатели Амазонка е най-голямата река в света – отток, водосборен басейн, ширина и т.н. Спорно е първото ѝѝ място по дължина: обикновено се смята, че река [[Нил]] е малко по-дълга, но периодично излизат сведения, обикновено произхождащи от бразилски или перуански географи, които поставят Амазонка на първо място.

Дължината на реката, по различни данни, е между 6250 и 6800 [[km]]. За нейно начало към момента, по изследвания от 2007 г., е приет официално потокът [[Кархуасанта]], който извира от ледниците по високия 5597 м.m връх [[Невадо Мисми]] в [[Анди]]те, Южно [[Перу]], на около 160 км.km от езерото [[Титикака]] и на около 700 км.km на югоизток от [[Лима]]. Картографите смятат, че това е най-далечният от делтата извор в Амазонската речна система. (Някои картографи смятат за неин истински извор езерцето [[Лагуна Макинтайър]] на няколкостотин метра под върха, през което потокът преминава, тъй като то е постоянно, а ледниковите води над него пресъхват през сухия сезон.)

Оттокът на Амазонка при устието ѝ е средно около 350 000 кубически метра в секундаkm³/s, и над 1 000 500 куб. м.km³/сек.s при пълноводие – повече от общия отток на следващите по големина 8 реки заедно, една пета от общия речен отток в Световния океан. Водата в Атлантическия океан срещу делтата ѝ е сладка на разстояние над 100 км.km от сушата, и е със значително по-ниска соленост до 500 км.km от сушата. Пълноводието на реката се дължи на екваториалния климат на водосборния ѝ басейн, който носи чести и обилни дъждове. В нея се вливат над 15 000 реки, 30 от които са по-пълноводни от река [[Дунав]].

Площта на водосборния басейн на Амазонка е приблизително 7 115 000 кв. км.km² – почти колкото Австралия. Простира се от 5° градусас. северна ширинаш. до 20° градусаю. южна ширинаш., и от [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] до [[Интер-Андеанско плато|Интер-Андеанското плато]], съвсем близо до [[Тихи океан|Тихия океан]].

Площта на Амазонка и притоците ѝѝ варира от около 110 000 кв. км.km² в сух сезон, до около 350 000 кв. км.km² при пълноводие. В устието си реката е широка над 300 кмkm. Над нея засега никъде няма мостове, както заради огромната ширина, така и заради слабата населеност на региона и малкото пътища в него.

Заедно с потока [[Апачета]], Кархуасанта образува [[Рио Локвета]]. Реката получава по-надолу по течението си още няколко имена, и след сливането си с още три реки е известна като [[Рио Апуримак]]. Протича покрай [[Куско]] през серия каньони[[каньон]]и, дълбоки до 3000 м.m, и след сливането си с [[Рио Мантаро]] се нарича [[Рио Ене]]. След сливането ѝѝ с [[Рио Перене]] носи името [[Рио Тамбо]], а след сливането си с [[Урубамба (река)|Урубамба]] е известна като [[Укаяли (река)|Укаяли]]. Укаяли се слива с [[Мараньон]] край град [[Наута]], на около 100 км.km от [[Икитос]], и реката приема името Амазонка.

Най-големите леви притоци на Амазонка са [[Рио Негро]], [[Мараньон]], [[Напо]] и [[Япура]], десни – [[Мадейра]], [[Тапажос (река)|Тапажос]], [[Жавари]], [[Журуа]], [[Пурус]] . Особено значителен приток е [[Рио Негро]], който се влива край [[Манауш]]. Името на [[Рио Негро]] (в превод от испански Черна„Черна рекарека“) идва от факта, че водите на реката изглеждат черни, макар че са изключително чисти. Водите и&#768;ѝ са бистри, но тъмноцветни и с по-голяма киселинност ([[pH]] 4,3 – 4,8).<ref name="PGK">{{cite book |title= Физическа география на континентите |last= Гловня, Мартин, Екатерина Благоева|year=1982 |publisher=Държавно издателство Наука и изкуство |location=София |pages=502 – 503 }}</ref> ЦветаЦветът им се дължи на водните растения в нея и обитаващите я микроорганизми. Това е една от най-пълноводните реки в света. Мястото, където черните води на [[Рио Негро]] се вливат в светлите води на Амазонка, представлява истинско зрелище, което местните [[индианци]] наричат „Сватбата на реките“.

Река Амазонка, заедно със своите притоци в горните си течения, са със снежно-дъждовен режим, докато в низината преминава в дъждовен. Поради разположението на притоците и&#768;ѝ от двете страни на [[екваторЕкватор]]а, левите и десните притоци са с различен период на пълноводие. Левите, извиращи на север в Еквадорските Анди, са пълноводни от април до юни, а десните, водещи началото си на юг от Боливийските и Перуанските Анди – от декември до февруари. Пълноводието на река Амазонка е в периода между февруари и юли.<ref name="PGK"/>

Поради глоемитеголемите наклони в горното си течение Амазонка развива интензивно ерозионно действие. В долното си течение, заради малкия наклон от 5 smcm/km, реката има голямо акумулационно действие. Образуват се песъчливи брегови валове и голям брой алувиални острови. Всекидневните дъждове и редовните прииждания на Амазонка са причина за наводняването на ниската заливна тераса., Докатодокато разположената на 6 – 18 m височина висока заливна тераса се наводнява само при големите прииждания на реката.<ref name="PGK"/>

Ако се включат река Пара и остров Маражо, [[устие]]то на Амазонка е широко 325 km.<ref name=guo>{{Cite book|last= Guo |first= Rongxing |title= Territorial Disputes and Resource Management: A Global Handbook |year= 2006 |publisher= Nova |isbn= 978-1-60021-445-5 |url= http://books.google.com/books?id=z5Le627xQLgC&pg=PA44 |page= 44}}</ref> В този случай, ширината на устието на реката обикновено се измерва от Кабо Норте, нос, разположен източно от [[Пракууба]] в бразилския щат [[Амапа]], до Понта да Тийока, близо до град [[Куруса]] в щата [[Пара]].

Дори по-традиционното измерване (изключващо устието на Пара) – от устието на река [[Арагуари]] до Понта ду Навиу на северния бряг на Маражо, дава на мястото широчина над 180 km. Ако се смята само основният канал на реката, между островите Куруа (щата Амапа) и Журупари (щата Пара), ширинаташирочината спада до около 15 km.

Амазонка протича през най-голямата и най-богата на [[флора]] и [[фауна]] горска система в света. Това е най-могъщата [[Екваториални гори|екваториална гора]] на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн.кв.км. km² гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. кв.км.km² и са най-голямата горска система в света.

[[Файл:Ara macao - two at Lowry Park Zoo.jpg|200px|thumb|left|[[Червен ара]] – типичен обитател на [[амазонската гора]].]]

Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото [[биоразнообразие]] в света. Тук са познати повече от 1/3⅓ от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Всяка експедиция в амазонските джунгли се връща с непознати досега новооткрити видове. Амазонските дъждовни гори са дом на над 150 000 вида растения, 1800 вида [[птици]], 450 вида [[бозайници]] и др. Най-известни представители на тази уникална екосистема са множеството [[папагали]], от които 26 вида са обединени като [[амазонски папагали]]. Сред тях е [[папагал]]ът [[ара]], един от най-типичните обитатели на амазонската гора и най-големият [[папагал]] в света. Други известни видове сред растенията са дървото гигантска [[сумамейра]], достигащо височина над 80 [[метра]]m, огромният брой [[орхидеи]] и др. От животинския свят тук се срещат [[ягуар]], [[пума]], [[оцелот]], [[ягуарунди]], [[тапир]], [[ленивец]], птиците [[тукан]], [[колибри]], а също и много видове [[маймуни]]. Тук живеят и огромен брой [[дървесни жаби]], сред които е и [[кокои]] – най-отровната [[жаба]] на света. В отровата на тези жаби [[индианци]]те топят върховете на стрелите си.

[[File:Flowering victoria.jpg|250px|thumb|[[Виктория регия]] – най-голямото водно растение в света с диаметър над 2 метра.m]]

Освен горите, впечатляващо е и биоразнообразието на самата река Амазонка. Най-типичен пример за него са [[риби]]те: в Амазонка живеят над 3000 вида [[риби]], или повече, отколкото в целия [[Атлантически океан]]. Няма друга река в света с такова разнообразие на видове. Сред рибите най-известни са хищната [[пираня]], най-голямата сладководна риба [[пираруко]] – дълга над 4 метраm, хищната риба [[речен тигър]] и [[електрическата риба]]. Освен сладководните обитатели в Амазонка се срещат и видове типични за океаните видове, като [[амазонски речен делфин]], [[амазонски ламантин]] и дори [[акули]]. Те са привлечени тук от големите размери на реката и изобилието от храна.

Най-опасни сред [[влечуги]]те са отровните [[змии]], големия [[черен кайман]], един от най-големите [[крокодил]]и в света и гигантската [[зелена анаконда]], най-голямата [[змия]] в света, достигаща дължина над 11 метраm.

Сред водните растения уникална е гигантската [[лилия]] [[Виктория регия]], която е най-голямото водно растение в света. Тя– можедиаметърът даѝ издържи товардостига до 90над 2 кгm. ДиаметърътТя иможе достигада доиздържи надтовар 2до 90 метраkg.

Басейнът на Амазонка е слабо населен район. Във вътрешността на Амазония живеят множество индиански племена. Много от тях все още живеят по същия начин, по който са живели и преди откриването на [[Америка]]: без ток, телефони и напълно откъснати от света. Някои от тях все още ловуват с копия и стрели. Според антрополозите има и народи от района, които никога не са имали контакт с европейците.

В Амазония живеят около 3 милиона [[индианци]], предимно в къщички, направени от дърво, палмови листа и др. в малки села в джунглата. В началото на 20XX век по отделни части от крайбрежието на реката се появяват градове като [[Манауш]], развили се благодарение на търговията с естествен каучук. Със своите 1 738 641 души (по данни от преброяването през 2009 г.) [[Манауш]] е най-големият град в Амазония.

[[File:Urarina shaman B Dean.jpg|thumb|Шаман от индианското племе Урарина.]]

В басейна на Амазонка за пръв път идват хора преди около 10 000 години. Това са живеещите в горите [[индианци]]. Първият европеец, достигнал реката, е испанецът [[Висенте Пинсон]] през 1500 г. Той достига делтата на реката, но не я изследва. Едва през 1541 г. испанският [[конкистадор]] и изследовател [[Франсиско де Ореляна]] прави първото пътешествие по Амазонка. Пътуването му започва от река [[Напо]] (днес в [[Еквадор]]). Ореляно достига делтата на реката и става първият европеец, прекосил [[Южна Америка]] от запад на изток, макар и на тежка цена, тъй като много хора от експедицията му загиват поради болести, нападения на диви животни и сблъсъци с индианските племена. След това в региона навлизат само авантюристи, привлечени от златната треска през 17XVII и 18XVIII век, но като цяло Амазония не е била колонизирана и е напълно неизследвана.

Първият изследовател, който проучва сериозно региона, е немският изследовател [[Александър фон Хумболт]] през 1804 г. Той открива в Амазония много непознати дотогава растения и животни и създаваправи по-подробни описания на областта.

Общият брой на населението на бразилската част на басейна на Амазонка през 1850 г. е близо 300 000 души, от които около две трети са европейци и роби, като робите са около 25 000. Основният търговски град на Бразилия на реката, Пара (сега [[Белен (Пара)|Белен]]), тогава има население от 10 до 12 000 жители, включително робите. Град Манаос, днешния [[Манаус]] в устието на Рио Негро, през тезигодинитези години е с население между 1 000 и 1 500 души. Всички останали селища, чак до [[Табатинга]] на бразилско-перуанската граница, са относително малки.

На 6 септември 1850 г. император [[Педро II (Бразилия)|Педро II]] одобрява закон за разрешаване на параходното плаване по Амазонка и възлага на виконта на Мауа ([[Иринеу Еванджелиста де Соуса]]) задачата да го приложи но практика. През 1852 г. виконтът организира компанията ''Companhia de Navegação e Comércio do Amazonas'' в Рио де Жанейро, като на следващата година тя започва дейност с три малки парахода – ''Монарх'', ''Маражо'' и ''Рио Негро''.

Към края на 19XIX век, отчасти благодарение на търговското развитие, свързано с параходството, съчетано с нарасналото международно търсене на [[естествен каучук]], перуанския град [[Икитос]] става процъфтяващ и космополитен търговски център. Редица чуждестранни компании основават представителства в Икитос, откъдето контролират добива на каучук. През 1851 г. градът има население от 200 души, а към 1900 г. населението му вече достига 20 000. През 1860-те години се изнасят едва около 3 000 тона каучук годишно, а към 1911 г. износът е нараснал до 44 000 т, което представлява 9,3% от износа на Перу.<ref>Historia del Peru, Editorial Lexus. p. 93.</ref> По време на каучуковия бум е изчислено, че заболяванията като тиф или [[малария]], привнесени от имигрантите, убиват 40 000 души от местното население в Амазония.<ref>La Republica Oligarquica. Editorial Lexus 2000 p. 925</ref>Първоначално [[Бразилия]] и другите страни от региона държат монопола върху търговията с естествен каучук, но по-късно една английска експедиция успява да пренесе семена на каучуково дърво от Амазония в [[Югоизточна Азия]], с което приключва монополът на южноамериканските страни в търговията с тази ценна стока.

Към началото на 20XX век, износът от басейна на Амазонка се състои от естествен каучук, [[какао]], [[бразилски орех]] и някои други продукти от второстепенно значение, като кожи и екзотични горски продукти (смоли, кори, ценни птичи пера, животни). Изнася се и [[дървен материал]] и злато.

Различни изследователи проучват региона в края на 19 и през целия 20XX век. Много от районите на амазонската гора са много слабо проучени.

Четири века след откриването от европейците на река Амазонка, общата обработваема площ в басейна вероятно е по-малко от 65 km², с изключение на ограничените и грубо обработени площи сред планините на крайните и&#768;ѝ притоци. Тази ситуация се променя драстично през 20XX век.

Предпазливи към чуждестранната експлоатация на националните ресурси, бразилските власти през 1940-те години се заемат с развитието на вътрешните области, отдалечени от крайбрежието, където чужденците притежават големи парцели земя. Първоначалният архитект на това развитие е президентапрезидентът [[Жетулиу Варгас]], като търсенето на каучук от съюзническите войски през Втората световна война предоставя финансирането на идеята.

През 1960-те години строителството на новата столица [[Бразилия]] във вътрешността на страната също допринася за отварянето на басейна на Амазонка. Мащабна колонизационна програма довежда семейства от североизточната част на Бразилия в горите на Амазония, окуражени от обещанията за евтина земя. По пътя от от Бразилия до Белен се появяват много нови селища, но почвата в дъждовните гори се оказва трудна за култивация.

Все пак, дългосрочните планове за развитие продължават. През горите се изсичат пътища, и през 1970 г. започва работата по мрежата на [[Трансамазонска магистрала|Трансамазонската магистрала]] (''Transamazônica''). Трите водещи магистрали по мрежата са завършени в рамките на десет години, но тя така и не изпълнява предназначението си. Големи части от Трансамазонската магистрала и допълнителните и&#768;ѝ пътища, например бразилската магистрална система BR-319 (Манаус-[[Порто Вельо]]), са изоставени и са непроходими по време на дъждовния сезон. Малките градове и села са разпръснати из горите, и понеже растителността е толкова гъста, някои отдалечени райони все още са неизследвани.

В [[Бразилия]] на дълбочина около 4 000 метраm е открита най-дългата подземна река в света. Реката, водеща началото си от предпланините на [[Анди]]те и с дължина 66000 хиляди километраkm, се простира от запад на изток към крайбрежието на Атлантическия океан, на практика под басейна на река Амазонка. Научното откритие става обществено достояние през август 2011 г.<ref name="tv.ibtimes.com">{{cite web|url=http://tv.ibtimes.com/massive-river-found-flowing-beneath-the-amazon/1753.html|title=Massive River Found Flowing Beneath the Amazon &#124; International Business Times TV|accessdate=2013-01-22|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E6p4Pzou|archivedate=2013-02-01}}</ref><ref name="Hamza Google/AFP">{{Cite web|url=http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5iQD82Jq8W2DrAnyx26hkQnRZywlg?docId=CNG.52b18f33db4611dbaa6910ada765255d.01|title=Scientists find underground river beneath Amazon|accessdate=2011-08-25|year=2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CNwPzoRV|archivedate=2012-11-23}}</ref> – след съобщение, направено на заседание на Бразилското геофизично дружество в [[Рио де Жанейро]]. Реката неофициално<ref>{{cite web|url=http://www.msnbc.msn.com/id/44343669/ns/technology_and_science-science/#.TmaLNl1_jGy|title=Underground river discovered beneath Amazon|first=Charles Q.|last=Choi|work=OurAmazingPlanet|date=August 31, 2011|publisher=Science on MSNBC|quote=“The name given to the underground flow is not official,” Hamza said.|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CNwPHelj|archivedate=2012-11-23}}</ref> е наречена [[Хамза (река)|Хамза]] ({{lang-pt|Rio Hamza}}), в чест на учения-първооткривател Валия Хамза, роден в [[Индия]]<ref name="Hamza Sacramento">{{Cite web|url=http://www.sacbee.com/2011/08/25/3861820/brazil-scientists-find-signs-of.html|publisher=[[Sacramento Bee]]|first=Stan|last=Lehman|title=Brazil scientists find signs of underground river|accessdate=2011-08-25|date=August 27, 2011|deadlink=404}}</ref>, който над 45 години се занимава с изследвания на река Амазонка.<ref name="Hamza Fox News">{{Cite news |url=http://latino.foxnews.com/latino/news/2011/08/25/scientists-discover-underground-river-running-beneath-amazon/ |title=Scientists discover underground river running beneath the Amazon |accessdate=2011-08-25 |year=2011 |work=Fox News |date=2011-08-25}}</ref> Хамза, сътрудник в Националната [[обсерватория]] в Рио де Жанейро, открива първата геоложки необичайна и уникална речна система-близнак, протичаща в Бразилия на различни нива на [[Земна кора|земната кора]]. Ученият обръща внимание на забавянето на сеизмични вълни, което спомага за откриването на голямо количество вода под земята (първоначално прието за „подземен океан“). Изследвания на температурата на водата обаче, проведено на дълбочина в неработещ нефтен кладенец, открива необичайно (нехарактерно за кладенци от такъв тип) изменение на температурите на водата, което позволява идентифицирането и изучаването на подземна река. В хода на изследването става ясно, че с изключение на посоката си на течение, наземната Амазонка и подземната Хамза имат значително отличаващи се характеристики, най-очевидните от които са ширинаташирочината и скоростта на потока. Докато ширинаташирочината на Амазонка варира от един до сто километра, подземната Хамза достига ширина от 200 – 400 километраkm. Освен това, скоростта на потока на Амазонка е пет5 метра в секундаm/s, а скоростта на Хамза не превишава 1 милиметър в секундаmm/s.<ref name="tv.ibtimes.com"/> По този начин, река Хамза тече крайно бавно на дълбочина около 44000 хиляди метраm под земята, през порести скали, паралелно на Амазонка.<ref name="Hamza Fox News"/> По предварителни данни, ширината на Хамза достига 400 km, а [[исток]]ът и&#768;ѝ е около 3900 m³/s<ref name=Spektrum>{{Cite web|author=Daniel Lingenhöhl|url=http://www.wissenschaft-online.de/alias/hydrologie/amazonas-besitzt-maechtigen-zwilling-im-untergrund/1121561|title=Amazonas besitzt mächtigen Zwilling im Untergrund|publisher=[[Spektrum der Wissenschaft|Spektrum.de]]|date=2011-08-26|language=de|accessdate=2012-02-28|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CNwRG5eA|archivedate=2012-11-23}}</ref> —това е около 2 % от [[дебит]]а на Амазонка. Скоростта на течението на Хамза е едва няколко метра на година. Това е по-бавно дори от движението на ледник,<ref name="Spektrum"/><ref name="BBC"/> така че названието „река“ е доста условно.<ref name=BBC>{{Cite web|author=Richard Black|url=http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-14693637|title=Subterranean Amazon river 'is not a river'|publisher=[[British Broadcasting Corporation|BBC]]|date=2011-08-27|language=en|accessdate=2011-08-30|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CNwT2if8|archivedate=2012-11-23}}</ref> Хамза се влива на голяма дълбочина в [[Атлантическия океан]].<ref name="Hamza Hela Gotland">{{Cite web|url=http://www.helagotland.se/nyheter/default.aspx?articleid=7068974|title=Underjordisk flod upptäckt|accessdate=2011-08-25|year=2011|publisher=Hela Gotland|location=SE|language=Swedish|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CNwUDja8|archivedate=2012-11-23}}</ref> Водите на реката имат високо ниво на [[соленост]].<ref name=BBC/>

В случая с подземната Хамза, порестите и водопропускливи седиментни скали изпълняват ролята на „водопроводи“, позволяващи на водата да се опускаспуска на голяма дълбочина. [[Разлом]]ът, лежащ от запад на изток и карстовите форми на релефа, простиращ се покрай северната граница на басейна на река Амазонка, играят определена роля в притока на вода за подземната река. Във връзка с това, че водонепроницаемите геоложки скали на практика възпрепятстват вертикалния поток, наклонът на порестите седиментни скали от запад на изток създава така наречения [[топографски градиент]], който направлява течението на Хамза по посока на Атлантическия океан.