Оркестър без име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции |
|||
Ред 1:
{{Филм
| режисьори = [[Людмил Кирков]]
| сценаристи = [[Станислав Стратиев]]
| актьори = [[Велко Кънев
▲| актьори = [[Велко Кънев]]<br>[[Филип Трифонов]]<br>[[Павел Поппандов]]<br>[[Георги Мамалев]]<br>[[Катерина Евро]]<br>[[Мария Каварджикова]]<br>[[Димитър Манчев]]<br>[[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]]<br>[[Георги Русев]]
| музика = [[Борис Карадимчев]]
| оператор = [[Виктор Чичов]]
| монтаж =
| филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“]]<br>
▲| костюми = [[Ленин Христов]]<br>[[Лазар Миладинов]]
▲| филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „СРЕДЕЦ“]]
| разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|Българска кинематография]]
|
▲| език = [[български език|български]]
}}
== Предистория и кастинг ==
През 1979 г. излиза филмът на режисьора [[Людмил Кирков]] по сценарий на [[Станислав Стратиев]] „[[Кратко слънце]]“, по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2 – 3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във вестник „[[Литературен фронт]]“ статия, в която „Кратко слънце“ е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между „голямата и малката правда“. По това време Кирков и Стратиев вече работят по втори филм – „[[Равновесие]]“, но продукцията е замразена, заради критиката към предишния им филм. „Равновесие“ е реализиран чак след 5 години и отново е посрещнат с подобни критики.
По стечение на обстоятелствата в Киноиндустрия „Бояна“ имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от „Кратко слънце“ и „Равновесие“ – весела, смешна и „жизнеутвръждаваща“ комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“. Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си и как са успели да напуснат България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев пише сценарий за втори филм, за който са планирани снимки през 1993 г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява).
==Сюжет==▼
Людмил Кирков харесва сюжета и предлага за ролите [[Велко Кънев]], [[Павел Попандов]], [[Филип Трифонов]] и [[Георги Мамалев]], като Мамалев вече се е снимал в „[[Пазачът на крепостта]]“ – първият филм по сценарий на Стратиев. Така {{факт|се случва нещо, непознато дотогава в българската филмова практика – |2018|10|23}} сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария на един дъх – само за 2 седмици.
Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на композиторите [[Борис Карадимчев]] и [[Асен Драгнев]] в рамките на два месеца се научават да имитират свирене на музикалните инструменти от филма. За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20 – 30 актриси от [[ВИТИЗ]], като е прослушана дори и много нашумялата тогава [[Ина Симеонова]]. [[Катерина Евро]] получава ролята случайно след едно скарване с режисьора [[Стойчо Шишков]], който ѝ казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Попандов казва, че с Евро снимките се получили „от раз“.
Отначало Кирков отказва [[Мария Каварджикова]] да изиграе ролята на Ваня поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му – актьора [[Константин Цанев]]. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима [[Димитър Манчев]] за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на [[ФК Левски]]. За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият [[Георги Русев]], който обаче по това време снима „[[Дами канят]]“ в [[Асеновград]]. Поради конфликт в графика Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на другия филм. Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките текат през цялото лято, по цялото Черноморие, като се протакат чак до следващата година.
▲== Сюжет ==
{{сюжет}}
„Оркестър без име“ започва като непретенциозна [[комедия]], която обаче засяга и [[драма]]тични теми като приятелството, [[любов]]та, [[изкуство]]то, съзряването. Четирима млади мъже – Велко ([[Велко Кънев]]), Филип ([[Филип Трифонов]]), Павел ([[Павел Поппандов]]) и Гошо ([[Георги Мамалев]]) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият в Златни пясъци през лятото. Павел, бас-китаристът, е монтьор и успява да присвои един стар джип, който да ремонтира, за да могат да отидат до морето. Гошо репетира самостоятелно поне 4 часа на ден на барабана и безпокои близките си. Велко, ръководителят на групата, свирещ на йоника, пък се мъчи по всякакъв начин да извоюва удостоверение и музикална техника, тъй като групата не се води официално към културния дом. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени ([[Катерина Евро]]), капризна девойка, която използва външността си, за да пробие. Това обаче означава, че трябва да се уволни досегашната вокалистка на групата – Ваня ([[Мария Каварджикова]]), гаджето на Филип, скромно момиче с голям глас. Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят за музиката. Филип също решава да се оттегли, но Ваня къса с него и той отново се връща в групата. Всички заминават за морето, тъй като се предполага, че ще свирят в Гранд Хотел Варна. Обаче, връзките, които Велко е намерил са не от ръководството, а от кухнята, и то става дума за един снабдител. Оркестърът не се отказва и продължава да търси място в целия курорт, но отново не намира. Тогава младежите тръгват по цялото Черноморие, за да търсят заведение без музиканти. Мисията отново се оказва безуспешна – не само, че всичко е заето, но оркестрите си имат и имена, нищо че не свирят толкова добре. Единствената им алтернатива е едно малко селце близо до Бургас. Въпреки всичко, групата не се отказва, но остава изненадана, че успехът ѝ в селцето се дължи главно на певицата им или по-точно на нейния чар. На героите пак не им е лесно, Павел намира любовта, но в лицето на Пепи ([[Живка Пенева]]), омъжена жена с малко дете, която робува на мъжа си ([[Антон Радичев]]), Филип се мъчи да се свърже с Ваня и след като няма отговор, и изневерява с телефонистката ([[Зинка Друмева]]), а Управителят на ресторанта – Миташки ([[Димитър Манчев]]) постоянно сваля Рени. Един ден по време на репетиция внезапно се появява италианец на име Джани Леопарди ([[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]]), чиято кола е повредена и търси помощ. Репетицията се отлага, но когато е възобновена на следващия ден, изниква нов проблем – Рени я няма. Групата тръгва да я търси и я намира отново в Гранд Хотел Варна. Оказва се, че Джани ѝ е намерил работа като певица и тя напуска групата. А Миташки не иска оркестър без певица. Филип е отчаян и праща телеграма от името на Велко, че е болен и Ваня трябва да дойде веднага. Най-после изниква и добра новина – Миташки жени дъщеря си и му трябва оркестър. Момчетата свирят цял ден и когато, капнали от умора, спират програмата си, пияните гости ги набиват и изпочупват техниката им. Когато всичко изглежда вече изгубено, Ваня се връща. Първо е ядосана на Филип, но след като го вижда пребит му прощава всичко. Оркестърът си стяга багажа, но гледайки бушуващото море решава да остане, дори без техника, пари и място, където да свирят. Въпреки, че е есен, те остават, за да осъществят мечтата си, защото, както гласи една от култовите реплики на филма, „за музиката трябва да се правят компромиси.“▼
„Оркестър без име“ започва като непретенциозна [[комедия]], която обаче засяга и [[драма]]тични теми като приятелството, [[любов]]та, [[изкуство]]то, съзряването. Четирима млади мъже – Велко ([[Велко Кънев]]), Филип ([[Филип Трифонов]]), Павел ([[Павел Поппандов]]) и Гошо ([[Георги Мамалев]]) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият в „[[Златни пясъци]]“ през лятото. Павел, бас-китаристът, е монтьор и успява да присвои един стар джип „[[УАЗ-469]]“, който да ремонтира, за да могат да отидат до морето. Гошо репетира самостоятелно поне 4 часа на ден на барабана и безпокои близките си. Велко, ръководителят на групата, свирещ на [[йоника]], пък се мъчи по всякакъв начин да извоюва удостоверение и музикална техника, тъй като групата не се води официално към културния дом. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени ([[Катерина Евро]]), капризна девойка, която използва външността си, за да пробие. Това обаче означава, че трябва да се уволни досегашната вокалистка на групата – Ваня ([[Мария Каварджикова]]), гаджето на Филип, скромно момиче с голям глас. Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят за музиката. Филип също решава да се оттегли, но Ваня къса с него и той отново се връща в групата.
▲
{{сюжет-край}}
== Любопитни факти ==
* Филмът събира за първи път [[Велко Кънев]], [[Павел Поппандов]] и [[Георги Мамалев]], които по-късно стават популярни като група „НЛО“. Триото създава няколко успешни музикални албума с хумористична насоченост, а по-късно е в основата на телевизионното предаване [[Клуб НЛО]].
* Част от диалозите са дублирани по-късно. Причините са различни, между които и цензура, напр. скандалът между Павката и Рени в джипа след [[Слънчев бряг]].
Line 44 ⟶ 41:
* Актьорът [[Филип Трифонов]] може да свири на китара.
* Името на заведението, където групата свири е „Чайка“.
* Когато Филип отива до пощата, за да изпрати телеграма до приятелката си, на гишето табелката „ТЕЛЕГРАМИ“ е написана грешно: „ТЕЛЕГРАМN“, а Филип пише
* Главните актьори в този филм носят собствените си имена, понеже Людмил Кирков предлага на Станислав Стратиев именно тези актьори за изпълнение на ролите.
* [[Маргарита Хранова]] изпълнява финалната песен на филма и озвучава изпълненията на Ваня, а певицата Нели Цонева от Стражица пее италианските песни на Рени. Срещат се на живо с Катето Евро чак през 2016 г.
* Шефът на сервиза (актъорът [[Стоян Стойчев]]), който се скарва на Павката в началото на филма, както и Миташки (актьорът [[Димитър Манчев]]) играят също и в „Топло“, съответно в ролите на митническия чиновник и помощника на Лалов.
* По време на снимките на филма само Георги Мамалев и Велко Кънев свирят наистина, докато другите са озвучени допълнително. В живота още Филип Трифонов може да свири на китара, докато Павел Попандов пунтира.
* Докато Павката поправя Москвича на клиент в сервиза, по радиото звучи песента на група Сигнал „Спомен мил, спомен мой“.
* Цялата сцена в сервиза е импровизация. Людмил Кирков се кикотел и казвал на шега:
* Историята е вдъхновена от група, която свири в родния на Станислав Стратиев софийски квартал
* Всеки от четиримата актьори е имал специален учител по музика за филма, като учител на Велко Кънев е бил всеизвестният Борис Карадимчев, а на останалите
* Като дете Велко Кънев е свирел на акордеон и за ролята си си представял, че йониката е обърнат хоризонтално акордеон.
* В сцената, в която Миташки трябва да пие мастика, Кирков сипва в чашата на Димитър Манчев истинска мастика. Актьорът го предупреждава, че може да се напие, но режисьорът отсича:
* Култовият диалог между Гошето и чичо му Петър е заснет само за няколко часа. По време на снимките Георги Русев (в ролята на бай Петър) снима в Асеновград друг култов български филм –
* [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] (в ролята на Джани Леопарди) е бил съученик на Станислав Стратиев в гимназията. Двамата са делили един чин, а по български език Николов е бил отличник, за разлика от Стратиев, който пък тогава изкарвал тройки.
* Николай
* Отначало ролята на Джани Леопарди е трябвало да бъде епизодична роля на сръбски сутеньор, който продава жива плът в Италия. Но поради затоплилите се отношения с Югославия през 80-те, Кирков и Стратиев са посъветвани отгоре да направят героят направо италианец. В замисленото продължение се разбира, че всъщност е сърбин, който лъже, че е италианец и заради това Рени се е разделила с него.
* Режисьорът Людмил Кирков и сценаристът Станислав Стратиев дават пълна свобода на актьорите. Много от култовите реплики във филма са импровизации, например
* Три четвърти от сцената в хотелската стая на Рени също са актьорски импровизации, включително и известната реплика:
* Актьорите умишлено вкарват популярни тогава лафове в сценария, за да звучи по-съвременно.
* Режисьорът Людмил Кирков измисля култовата реплика на Рени "... и още нещо." именно поради популярността на този лаф тогава.
* В сцената в Гранд Хотел Варна, където оркестърът чака Велко, Павел си поръчва три бутилки кола, защото е много жаден и обръща първата на екс. Епизодът е заснет поне 10 пъти и Попандов действително изпива голямо количество кола на екс.
* Актьорите решават на шега да се представят за истински оркестър в казиното в Созопол, като пускат на плейбек
* Във филма било запланувано да има епизод, в който групата спи на открито, а на сутринта я навалява дъжд. За да се заснеме сцената е докарана водоноска, но тя се оказва пробита, а след ремонта пък се разбира, че няма вода, за да се напълни. След като всичко е готово за епизода, слънцето грейва и режисьорът Кирков се отказва от сцената.
* Филип Трифонов има много малко реплики по сценарий, но с режисьора Кирков решават да махнат още и така в крайна сметка Филип има само няколко реплики в целия филм, макар и да е един от главните герои.
Line 71 ⟶ 68:
== Продължение ==
Първоначално идеята на Станислав Стратиев е да разкаже историята на кварталната група в България, а след това и в чужбина. През 1991 г. обаче режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра и изпаднал в депресия след съсипването на българското кино се затваря в дома си. През лятото на 1993 г. Стратиев пише сценарий за втора част –
== Състав ==
=== Актьорски състав ===
{| class="wikitable"
! Роля
Line 153 ⟶ 150:
|}
=== Технически екип ===
{| class="wikitable"
|-
Line 226 ⟶ 223:
|}
== Награди ==
* Награда за режисура на Людмил Кирков от СБФД, (1982).
* награда за музика на Борис Карадимчев от СБФД, (1982).
Line 242 ⟶ 239:
[[Категория:Български комедии]]
[[Категория:Български филми от 1981 година]]
[[Категория:Филми на Людмил Кирков]]
[[Категория:Станислав Стратиев]]
| |||