Разлика между версии на „Хайдутин“

м
м (излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени)
== Организираното хайдушко движение ==
От времето на Първото търновско въстание насетне, е прието да се говори за хайдушко движение.
 
Значителна промяна в мисленето на хайдутите внася Георги Сава Раковски, чрез поемата Горски Пътник (1857), а впоследствие - и чрез Привременният закон за Горските чети (1867). В тях той създава идеята за хайдутина като народен закрилник, както и че хайдутите трябва да се обединят и с големи чети да нахлуят в България, и да надвият Османската империя. Самият Раковски се заема да организира една такава чета - Първата Българска легия. За времето си макар да е доброволчески отряд, тя се доближава до представите за армия - 600 човека (четите на хайдутите рядко са били повече от 40-60 човека) добре екипирана с бунтовническа идеология.
 
Впоследствие четите на воеводите от 60-те години като Панайот Хитов, "хвърковатия" Филип Тотю, Сидер воевода използват именно модела на Раковски - създаване на героичен ореол и борба с османците. За сравнение - старите чети от 17-18 в. са повече "айдуци", отколкото "хайдути". Те се появяват след разпадане на четите (бандите) на кърджалиите и далиите, какъвто е примерът с Индже воевода.
 
Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като '''хайдутство'''.