Уикипедия

Тихи океан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Pacific Ocean - en.png|мини|300п|]]
'''Тихият океан''' е най-големият по площ и дълбочина [[океан]] на [[Земя]]та. Разположен е между континентите [[АзияАвстралия]] ина югозапад, [[АвстралияАзия]] на запад и северозапад, [[Северна Америка]] на изтоксевероизток, [[Северен ледовитЮжна океан|Северния ледовит океанАмерика]] на северизток и [[Южен океан|Южния океанАнтарктида]] на юг.▼
 
== География ==
▲'''Тихият океан''' е най-големият [[океан]] на [[Земя]]та. Разположен е между [[Азия]] и [[Австралия]] на запад, [[Америка]] на изток, [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] на север и [[Южен океан|Южния океан]] на юг.
=== Граници ===▼
 
През 1953 година [[Международната хидрографска организация]] (МХО) определя границите на двете части на Тихия океан по следния начин:{{hrf|IHO|1953}}▼
С площ 161,76 милиона квадратни километра<ref>{{cite web|url=https://www.ngdc.noaa.gov/mgg/global/etopo1_ocean_volumes.html|title=Volumes of the World's Oceans from ETOPO1|publisher=National Centers for Environmental Information|accessdate=2018-04-29}}</ref> Тихият океан е най-голямото подразделение на [[Световен океан|Световния океан]] и на цялата [[хидросфера]], като заема 46% от водната повърхност и 30% от общата повърхност на [[Земя]]та.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010}} [[Екватор]]ът го разделя на две части, наричани ''Северен'' и ''Южен Тихи океан'', с изключение на [[Галапагоски острови|Галапагоските]] и [[Гилбъртови острови|Гилбъртовите острови]], които се приемат за част от Южния Тихи океан, въпреки че са разположени от двете страни на екватора.{{hrf|IHO|1953}} [[Марианска падина|Марианската падина]] в западната част на Северния Тихи океан е най-дълбоката точка в света с дълбочина 11&nbsp;022&nbsp;m.{{hrf|Japan Marine Science and Technology Center}}
 
Тихият океан става известен на европейците в началото на 16 век, когато през 1513 година испанският изследовател [[Васко Нунес де Балбоа]] пресича [[Панамски провлак|Панамския провлак]] и му дава името ''Южно море'' (''Mar del Sur''). Съвременното си наименование получава от португалския мореплавател [[Фернандо Магелан]], когато той излиза в открито море след преминаването през бурните води на [[Магеланов проток|Магелановия проток]].{{hrf|Hartig|2009}}
 
== Обща характеристика ==
Разположен е между континентите [[Азия]] и [[Австралия]] на запад, [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] на изток, [[Антарктида]] на юг. Границата със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] е по [[Берингов проток|Беринговия проток]] – от нос [[Дежньов]] до нос [[Принц Уелски]]; с [[Индийски океан|Индийския океан]] – от [[Малайски проток|Малайския проток]], край островите [[Суматра]], [[Ява]] и [[Нова Гвинея]], [[Торесовия]] и [[Басов проток|Басовия проток]] до Антарктида; с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] – от нос [[Хорн]] до Антарктида. Заема 35,22% от площта на Земята и на него се падат почти 50% от площта на Световния океан. Средната му дълбочина е 3976 метра.
 
[[Файл:Pacific elevation.jpg|300п|мини|Дълбочинен релеф на Тихия Океан]]▼
Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават [[фиорд]]овите и [[абразия|абразионните]]. По брой на [[остров]]ите (около 20 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. [[Шелф]]ът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, [[континентален склон|континенталният склон]] – 7%, дълбоководните ровове – 1,3%, [[абисално дъно|абисалното дъно]] – 9%.Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от [[каньон]]и. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от [[котловина|котловини]] (дълбочина от 3000 до 7000 м), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове – [[Алеутски ров]], [[Курило-Камчатски ров]], [[Мариански ров]].▼
 
Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от на повърхностните води 26 – 28&nbsp;°C – на Екватора, до -0,5 – 1&nbsp;°C – северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август – съответно 25 – 29&nbsp;°C на Екватора, 5 – 8&nbsp;°C в Беринговия проток, -0,5 до 1&nbsp;°C – южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.▼
 
▲== Граници ==
▲През 1953 година [[Международната хидрографска организация]] (МХО) определя границите на двете части на Тихия океан по следния начин:{{hrf|IHO|1953}}
 
; Северен Тихи океан:
* ''На югозапад.'' Североизточната граница на Източноиндийския архипелаг (остров [[ИзточноиндийскиНова Гвинея]], [[Малайски архипелаг|ИзточноиндийскияМалайския]] и [[Филипини|Филипински архипелаг]] от екватораЕкватора до остров [[Лусон]].
* ''На запад и северозапад.'' Източните граници на [[Филипинско море]] и [[ЯпонскоЯпония|Японските мореострови]] и югоизточната граница на [[Охотско море]].
* ''На север.'' Южните граници на [[Берингово море]] и [[Аляски залив|Аляския залив]].
* ''На изток.'' Западната граница на [[Крайбрежникрайбрежните води на Югоизточна Аляска и Британска Колумбия|Крайбрежните води на Югоизточна Аляска и Британска Колумбия]] и южната граница на [[Калифорнийски залив|Калифорнийския залив]].
* ''На юг.'' Екваторът, но с изключение на часттачастите от Гилбъртовите и Галапагоските острови, лежащалежащи на север от него.
 
; Южен Тихи океан:
* ''На югозапад.'' От Югоизточния нос, най-южната точка на [[Тасмания]] по меридиана на 146°55' и.д. до [[Антарктида]].
* ''На запад и северозапад.'' Южната, източнаизточната и североизточнасевероизточната границиграница на [[Тасманово море]], югоизточната и североизточна граница на [[Коралово море]], южните, източни и северни граници на [[Соломоново море]] и [[Бисмарково море]] и североизточнатасевероизточните границабрегове на Източноиндийския архипелаг от [[Нова Гвинея]] до екватора.
* ''На север.'' Екваторът, но включвайки на часттачастите от Гилбъртовите и Галапагоските острови, лежащалежащи на север от него.
* ''На изток.'' Меридианът на нос [[Хорн (нос)|Хорн]] (67°16' з.д.) от [[Огнена земя]] до Антарктида; линията от нос [[Вирхенес]] до нос [[Еспириту Санто]] в източния край на Магелановия проток.
* ''На юг.'' Антарктида.
 
В това определение на границите на Тихия океан не са включени периферните водни басейни, като Коралово море, които обикновено се приемат за частчасти от него, но се разглеждат от МХО като самостоятелни обекти. През 2000 година МХО променя дефиницията си за границите на океаните, като водите на юг от 60° ю.ш. са обособени в самостоятелен [[Южен океан]]. Макар че се използва от МХО и други организации, новата дефиниция не е официално одобрена, поради възраженията на някои страни, като Австралия.{{hrf|Darby|2003}}
 
Морските граници на Тихия океан заедно с периферните му морета са следните:
През 2000 година МХО променя дефиницията си за границите на океаните, като водите на юг от 60° ю.ш. са обособени в самостоятелен [[Южен океан]]. Макар че се използва от МХО и други организации, новата дефиниция не е официално одобрена, поради възраженията на някои страни, като Австралия.{{hrf|Darby|2003}}
* със [[Северния ледовит океан]] – чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]], от нос Пеек (на полуостров [[Чукотка]]) до нос Принц Уелски (на полуостров Сюард в [[Аляска]]);
* с [[Индийския океан]] – чрез южната част на [[Малакски проток|Малакския проток]], протоците (Зондски, Балийски, Сумбава, Сумба и др.) между островите от [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], протоците [[Торесов проток|Торесов]] (между [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]]) и [[Басов проток|Басов]] (между [[Австралия]] и [[Тасмания]]) и от най-южната точка на [[Тасмания]] по меридиана 146°55'и.д. до [[Антарктида]] ([[Бряг Джордж V]] на [[Земя Виктория]]);
* с [[Атлантическия океан]] – чрез протока [[Дрейк (проток)]], по 67°16'з.д. от [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] до нос нос [[Хорн (нос)|Хорн]] и крайната източна част на [[Магеланов проток|Магелановия проток]]
 
=== Географски показатели ===
На север Тихият океан граничи с Арктичния океан чрез условна граница-Беринговия проток. На запад океанът е ограден от континента Азия, на много успоредни [[разлом]]и ([[Мъри (разлом)|Мъри]], [[Кларион]], [[Клипертън]]) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с [[желязо]], [[манган]], [[мед (елемент)|мед]], [[никел]], [[кобалт]] и др.) морски утайки. [[Атмосфера|Атмосферната]] циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: [[Алеутски минимум]], [[Севернотихоокеански максимум|Севернотихоокеански]], [[Южнотихоокеански максимум|Южнотихоокеански]] и [[Антарктически максимум]]. В [[тропик|тропичните]] и [[субтропик|субтропичните]] ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове – [[пасат]]и, и силни западни ветрове – в умерените ширини. Средна февруарска температура▼
Тихият океан се простира от север на юг на 15,8 хил.km, а от изток на запад – на 19,5 хил.km. Площ без периферните морета 165 246,2 хил.km<sup>2</sup>, средна дълбочина 4282 m, обем на водата 707 555 хил.km<sup>3</sup>. Площт заедно с периферните морета 179 679 хил.km<sup>2</sup>, средна дълбочина 3984 m, обем на водата 723 699 хил.km<sup>3</sup>. С тази си площ<ref>{{cite web|url=https://www.ngdc.noaa.gov/mgg/global/etopo1_ocean_volumes.html|title=Volumes of the World's Oceans from ETOPO1|publisher=National Centers for Environmental Information|accessdate=2018-04-29}}</ref> Тихият океан е най-голямият воден басейн на [[Световен океан|Световния океан]] и на цялата [[хидросфера]], като заема 46% от водната повърхност и 35,22% от общата повърхност на [[Земя]]та.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010}}. Най-голямата дълбочина на Тихия океан (и на целия Световен океан) е 11 022 m в [[Марианска падина|Марианската падина]].{{hrf|Japan Marine Science and Technology Center}}
югозапад-от бреговете на островите на Малайския архипелаг и континента Австралия
 
=== Морета на Тихия океан ===
Границата с Индийския океан е широка и минава по меридиана от остров Тасмания до Антрактида.
▲На север Тихият океан граничи с Арктичния океан чрез условна граница-Беринговия проток. На запад океанът е ограден от континента Азия, на много успоредни [[разлом]]и ([[Мъри (разлом)|Мъри]], [[Кларион]], [[Клипертън]]) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с [[желязо]], [[манган]], [[мед (елемент)|мед]], [[никел]], [[кобалт]] и др.) морски утайки. [[Атмосфера|Атмосферната]] циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: [[Алеутски минимум]], [[Севернотихоокеански максимум|Севернотихоокеански]], [[Южнотихоокеански максимум|Южнотихоокеански]] и [[Антарктически максимум]]. В [[тропик|тропичните]] и [[субтропик|субтропичните]] ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове  – [[пасат]]и, и силни западни ветрове  – в умерените ширини. Средна февруарска температура
 
▲[[Файл:Pacific elevation.jpg|300п|мини|Дълбочинен релеф на Тихия Океан]]
За източна граница служат бреговете на Северна и Южна Америка до нос Хорн, откъдето тя условно продължава до континента Антрактида. В тези граници океанът заема площ от 179 млн.кв.км
▲Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават [[фиорд]]овите и [[абразия|абразионните]]. По брой на [[остров]]ите (около 20 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. [[Шелф]]ът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, [[континентален склон|континенталният склон]] – 7%, дълбоководните ровове – 1,3%, [[абисално дъно|абисалното дъно]] – 9%.Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от [[каньон]]и. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от [[котловина|котловини]] (дълбочина от 3000 до 7000 м), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове – [[Алеутски ров]], [[Курило-Камчатски ров]], [[Мариански ров]].
 
▲Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от на повърхностните води 26 – 28&nbsp;°C – на Екватора, до -0,5 – 1&nbsp;°C – северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август – съответно 25 – 29&nbsp;°C на Екватора, 5 – 8&nbsp;°C в Беринговия проток, -0,5 до 1&nbsp;°C – южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.
 
== Водна повърхност ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тихи_океан“.